ПОЕМА С МАГАРЕ

Иван Николов

1.

А сега ще ви кажа накратко
как започна и свърши
една драма
голяма…
Мама вика на татко,
татко вика на мама:

- Виж какво е капризно…
- Какво е злоядо…
-. ..това глупаво наше дете!
- Да го пратим при баба…
- …и дядо.
- Там, на село…
- …дано порасте!

- С тая нежна и тъничка кожа…
- С тия нерви от градския шум…
- Прав си,
само на село ще може
да заякне по ръст и по ум!

- Мляко….
- Мед…
- Зеленчуци…
- Овошки…
.. са полезни за всяко момче…
- Нека баба му пържи кокошки.
- Нека дядо му питки пече.

2.

- Да вървим,
закъснели сме даже! -
вика Слав и за път се гласи.
Ето:
майка му стяга багажа,
А баща му поръчва такси.

В девет куфара стринки и лели
трупат разни полезни неща:
единайсет дебели фанели,
три кожухчета /също дебели/,
седем шапки
и осем палта.

- Да не би да си гладничко, мами?
В тази мрежа баща ти е сбрал
девет хляба,
шест вида салами,
един бут
и кило кашкавал.

- Хайде, синко…
- Глътни аналгина!
- Много здраве на село.
- Мерси.

Свирна, скръцна, пое и замина
едно прашно зелено такси.

3.

Баба Жечка прескочи стобора,
дядо Слав
дотърча гологлав
и стовариха вчера на двора
девет куфара,
мрежа
и Слав.

А сега - едно слънце изгряло,
светят росни
цветя и треви
и момче - като сирене бяло -
без кожухче из двора върви.

И по два ли,
по три ли въпроса
то задава на дядо си в миг:
- Тези пуйки отде са и що са,
та говорят на френски език?

- Ух, какви са нахални свинете!
Аз им нося парче кашкавал
и ги спирам учтив:
„Извинете”,
а пък те ме напръскаха с кал.

- Не търпя недомлъвките, чу ли?
Обяснявай ми всичко по ред:
значи,
ти се обуваш с цървули,
а пък баба наряза марули
и ще прави салата с оцет?

- Престарава се баба ни Жечка,
гледам,
пали готварската печка,
гледам,
шета насам и натам…
Но защо скубе тази юрдечка?
Дядо, аз перушина не ям!

- Помня толкова работи щури,
а не съм проявил интерес
кой те тури
в такива потури?
Хайде, стига се мъчи…
Излез!

Дядо Славе,
разсеян ли, що си?
Изпуши една-две папироси
и недей се озърта смутен…
Още колко подобни въпроси
те очакват през днешния ден!

4.

Под домашната черга дебела
Слав поглежда,
угрижен на вид:
- Утре кой ще ни буди?
- Петела.
- Значи трябва да бъде навит.

Лятна заран. Под слънцето ярко
пеят птици,
бълбука река…
На гърба на магарето Марко
внук и дядо люлеят крака.

И вървят. И от дума на дума
разговорка попътна тече:
- Та какво ще превозваме?
- Гюма
с надоеното мляко, момче.

- Дядо, искам да питам, не си ли
изчислявал:
при този инат
точно с колко магарешки сили
твоя Марко се дърпа назад?

Кой научен съвет го приема
и дефекта му
кой разреши:
при такава техническа схема
безполезно да мърда уши?

Дядо Слав си припалва чибука
и спокойно отмята юзда:
- Тука
извор под бука
бълбука…
Слез да пийнеш студена вода!

Всмуква дим и към внука си гледа:
- Ти какво се уплаши,
момче?
- Стой, магарето има повреда.
виж, бензина му, дядо, тече.

5.

Мила мамо и тате!
Отдавна
не съм писал ни ред у дома…
Но в такава ваканция славна
как да седна да пиша писма?

Дъжд ме кваси и вятър ме духа,
крача бос,
дишам въздуха чист
и откакто съм хвърлил кожуха,
вързах мускули като щангист.

Ако нашта другарка Петрова
ме съгледа сега,
ще рече:
- Браво! Никъде няма такова
хармонично развито момче!

От едно съм доволен:
че тука
както ходя в полето пешком
с мойта селскостопанска наука
аз съм вече почти агроном.

И сега, ако някой ме пита,
знам, че в нивите жито класи…
Мелят, месят, пекат го на пита
и остава да кажеш:
- Мерси!

Ако сутрин кипи калорично
топло мляко
за всички деца,
то не се произвежда фабрично,
а е дар от коза и овца.

Знам, че жънат комбайните лете,
че меда го събират пчели,
че овенът е мъж на овцете,
волът в черно е бивол,
нали?

Знам, че в локвите жаба цамбурка,
знам,
че котката мишки яде
и че баба ми с простата хурка
най-прекрасната прежда преде.

Мила мамо и тате!
Добре съм,
ще се върна усмихнат и здрав,
пък тогава дано ви харесам
и дано ме познаете:
                               Слав.

6.

Да,
броеното време е кратко…
А момчето
все още го няма!
Мама вика на татко,
татко вика на мама:

- Виж какво писъмце е написал!
- Значи,
мил му е родния дом…
- Има ясна логическа мисъл.
- Той си казва:
готов агроном.

- Боже, как се променят децата!
- Днес - деца,
утре - вече с бради…

Жено, някой звъни на вратата.
- Я иди да отвориш, иди!

Ха сега де! Кое е момчето
с този куфар,
с перчема смолист?
То е стройно, височко, напето
и прилича съвсем на щангист.

- Добър ден - казва. - Няма да преча,
идвам в най-неудобния час…
Извинявайте много!
                           Добре, че
ви открих…
Имам нещо за вас.

И с перчем над високото чело
стрелка двамата с поглед лукав…
- Много здраве - им вика - от село.
- Ама как ти е името?
- Слав!