Евтим Спространов
Евтим Ангелов Спространов, български писател, изследовател, общественик, революционер, участник в македонското националноосвободително движение, фолклорист, е роден на 15.01.1868 г. в град Охрид в семейството на революционера и патриота Ангел Спространов. Завършва основното си образование в родния си град и Солунската българска мъжка гимназия. Учителства в трикласното училище в Крушево (1888-1889). Учи в Духовната семинария в Киев и в Юридическия факултет на Московския университет. От 1891 г. живее в в София - учител и служител в Министерството на народното просвещение. Един от основателите на Младата македонска книжовна дружина (1892) и списание „Лоза”. Председател на Софийското македонско дружество, участва в ръководството на ВМОК, във Върховната емиграционна комисия в София (1903). След потушаване на Илинденско-Преображенското въстание събира в България средства и помощи за пострадалото население. Директор на българското девическо училище в Битоля (1904). Инспектор на българските училища в Солунския санджак. Член на ЦК на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) (1904). Като подначалник в Министерството на народното просвещение (1906) съдейства да заминат в областта като екзархийски учители множество бивши, настоящи и бъдещи ръководители на ВМОРО - П. Ацев, Хр. Матов, П. Христов, Т. Александров, П. Чаулев, Ар. Манасиев, Е. Чучков и др. Учител в девическото училище в Солун, инспектор на училищата в Битолско (1908). Секретар на митрополията в Одрин (1910). Окръжен управител в освободения Щип по време на Балканската война (1912 - 1913), работи и в канцеларията на Окръжното управление в Кукуш. Окръжен управител на Охрид (средата на 1917 г. - до септември 1918 г.), по време на Първата световна война, докато градът е под българска власт. След военния погром и последвалия унизителен Ньойски договор се установява окончателно в София Един от създателите на тайните организации „Македонска дружба” и „Информационна служба на македонската емиграция към ВМРО”. Един от учредителите на Македонския научен институт (1923). Активист на обществено-културната организация на българите в Османската империя „Българска Матица”. Член на Националния комитет на Съюза на македонските братства до 1928 г., когато го напуска. Редактор на вестниците „Отечество” (Солун, 1909, печатен орган на Съюза на българските конституционни клубове), „Вести” (вестник на екзархията, Цариград, 1912) и „Пряпорец” (София) и на списания „Ученически другар”, „Детска забава”, „Народен страж” и „Покровител на животните”. Сътрудничи на списания „Периодическо списание” на БКД, „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, „Училищен преглед”, „Лоза”, на вестниците „Право”, „Заря”, „Куриер” и др. Автор на научни статии и студии, архивни материали, очерци, поеми, стотици публицистични статии, както и на рецензии, отзиви, пътеписи и разкази за деца. Използва повече от 50 псевдонима: Един Македонец, Бугарин, Беш-Чинар, Охридчанин, Македонец, Ангел Спространов, Анин, Д. Угринов, Кирил, Три звезди, Е. С., А. Б. В., Спр., Евтим, Е. С-в, Е. Маркулев, Карабурун, Митре Спасов, Митре Ристовичин, Мойсо Митрески, Мойсо, Орешков, Христо Генин, Цв. Ангелов и много други. Съчинения: „Веселин. Повест из нашия обществен живот” (1893), „Разкази за деца” (1896), „По възраждането на гр. Охрид” (студия, 1896), „Султанът и управлението в Турция” (сказка, 1900), „Приказки от Крушово Македония, по миячки говор” (1900), „Опис на ръкописите в библиотеката при Светия Синод на Българската църква в София” (1900), „По македонските работи” (1901), „Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир” (1902), „Приказки за деца, ч. I” (1902), „Вътрешните врагове на България и анонимните им писма” (б. г.), „Приказки от село Църско, Битолско” (1903), „Почивка” (приказки за деца, 1904), „Живот, дела и страдания на светите евангелисти и светите апостоли” (1904), „Китка. Сбирка от приказки” (1904), „Свети Наум. Живот и легенда” (1904), „Среща” (разказ, 1915), „Отзвуци” (1924), „Сегашната носия на жените е ли признак на голямо морално падение” (1925), „На причастие” (разказ, 1927), „Дневник, Т. I (1901-1907)” (1994). Баща на писателя Димитър Спространов (1897-1967). Умира на 05.07.1931 в София.
Публикации:
Проза:
БЛАГОСЛОВИ ОНИЯ, КОИТО ТЕ МЪЧАТ/ брой 176 март 2025
Публицистика:
ЩО Е ДОБЛЕСТ/ брой 79 декември 2015
НА НАШИТЕ МЛАДЕЖИ/ брой 84 май 2016
ДЕНЯТ НА МАКЕДОНИЯ/ брой 91 януари 2017
