ПО ВЪЗДУХА МЕ ОБИЧАЙ…

Емилия Трифонова

***
По въздуха ме обичай,
вятъра ще довее ласките ти.
Не всеки вятър,
топлия ще нарека на теб.
Слънцето ще ме целува.
Не всяко слънце, вечерното.
Птиците ще ми разказват,
когато се издигаш
и когато падаш.
И, ако няма вятър,
слънце и птици,
ще знам,
вече не ме обичаш.


***
Когато те срещна след толкова лутане,
облаците ще се разбягат в почуда.
Слънцето ще ми се поклони
и ще запеят птиците лудо.
След толкова лутане,
когато те срещна,
ще бъда бяла бреза, есенна.


***
Един красив миг
в тъмното се сблъска
с учуденото вълшебство
в душата ми.
Тишината стъпваше на пръсти,
за да не го прогони.


***
Колко е просто всичко -
някой да изтрие сълзите ти,
когато си извират по тяхна си причина.
Колко е просто всичко -
да се скриеш под покрива на една прегръдка,
когато навън е буря,
а ти се страхуваш от гръмотевици.
Колко е просто всичко -
да кажеш само две думи: “Обичам те”,
на човека до теб,
който те гледа с очите на ангел.
Колко е просто всичко -
само,
ако уловиш мига
в безкрайността на времето.


***
Подарявам на простора
всичките свободни пространства!
На мечтите - всички всевъзможни илюзии.
На любовта - всички превъплъщения…
На себе си подарявам един миг от съня,
който с раждането на деня умира
и една усмивка, изникнала от пепелта на изнемогата.
На теб подарявам правото ти на избор!
Не ти е лесно!