ИЗ „СВЕЩЕНИЯТ ОГЪН” (1934)
МАЙКА
Ти си по-велика от живота и смъртта.
Защото ти си създателка на живот,
а твоята любов е по-силна от смъртта.
Ти би дала сърцето си, ако това е цената,
за да спасиш детето си.
Ти се молиш да влезеш в гроба вместо него.
Ти си земята, която изтръгва живота от недрата си
и го храни със собствената си плът.
Ти си жертва и себеотрицание.
Ти - божествена Майко, Мадона - вечно
бликащ извор на младост и любов.
Твоят образ е осветен от ореола на страданието:
Твоите сълзи оросяват бойните полета.
Те капят в подземията, където работят твоите
деца, те се изливат в потоци над болните
им глави, проправят си пътя до този,
който е от всички изоставен.
Те капят над Кръста, над бесилките,
над влажните тъмници.
Те капят навсякъде по цялата земя.
ПЪТЯТ НА СМЕЛИТЕ
По белите, разпилени кости, в пустинята,
керваните пътя ще намерят.
Лъвица живота - оглозгани кости разпилява.
Като фар и компас те пътя ще
показват,
Пътя на смелите, които първи са
погинали…
Но път ще има през пустинята
страшна.
сп. „Илюстрация светлина”, г. 41, кн. 8-10, юни 1933-1934 г.