СВОБОДА

Лета Куцохера

превод: Емилия Трифонова

СВОБОДА

Всички оратори говорят
за запазване на мира.
В същият момент обаче,
проектират навсякъде войни…
Програмират конференции
и официални срещи на върха,
за уж примирие.
За гаранции за сигурност.
Зад ръкостисканията
и всякакъв вид обещания
издигат коварство,
военни съоръжения.
Бомбардират там,
където се зачеват мечтите…
Но с времето
ще дойде и техния край.
Тогава вече няма да могат
да унищожават животи и държави.
Там, където са паднали мъртви,
ще поникне плодородно семе.
Ще се извиси огромното дърво на свободата.
Ще разцъфне и ще ухае навсякъде.
И вятърът оптимистично ще свири.


СКРЪБНИЯТ КАМЪК НА ДИМИТРА

Скръбният камък на Димитра,
който съхранява свещени сълзи,
владее сега сърцето ми.
Камък - вековно мълчание.
Винаги в Елевсина на едно и също място.
Идвам към теб,
очаквайки цветето на нощта.
Дълго е времето, в което
съхраняваш
космическата памет в ядрото си.
Съхраняваш божествени молитви
за бяло завръщане.
Очертал си пътя
за идването на Персефона.
Разпиляната си коса поставям отгоре.
Да гали лицето ти скръбно.
Да се отвори ядрото,
да блесне душата.
Да свети паметта.
Да възкръснат
моменти от
изгубени епохи.
Моменти, когато вятърът се е стелел
върху красив житен клас.
Където птиците без страх
са чуруликали по дърветата.
Чистите води
са поливали корените.
Корените са хранели стеблата
и листата неспирно.
О, троха на камък.
Слънчева матрица.
Многострадална.
Любовна.
Зелена.
Възраждаща се.
Водеща проблясъци на нов живот.
Към теб се притичвам на помощ.
Земя и небе,
аз съм тук.
От гръцката земя
във вселената се моля.
Искам да се разтърси земята.
Едно видение.
Една сияйна тръпка
от душата
на телата и нематериите.

Елевсина 1993


КАТО ЗАРОДИШ

Като зародиш се свих,
за да се побера в тялото ти.
Разтворих се като небе,
да се побера в душата ти.
След това се разтопих в нищото,
за да се побера в цялата любов.
Издигнах се във форма на зенит.
Прострях се в безкрайното пространство,
да чуя пулса на недрата,
където управлява
ритъма на една палимпсеста любов.


ЗВУКЪТ НА ЗВЕЗДИТЕ

Откъс

Разрез във височината на времето.
В широчината на пространство.
В дължина на мястото.
Разрез в дълбочината на ритъма.
Материя и дух се срещат все там.
В същия център.
Там, където се сгъстява
спираловидният свят.
На началната точка,
което събира безкрайната маса,
целият разум на звездите.
Материя и дух се срещат в същия център.
В взрива на световното ядро.
В мястото на бягството, което освобождава,
което изстрелва
цялата музика на тялото
във великата безкрайност.


ПРЕСЕЛЕНИЕ

Настаних се във вената на поезията,
за да увековеча там красотата,
за да не се изгуби нищо
от нежните движения,
от сиянието на любовта.
Да не се изгуби нито един кръговрат
от сълзите на сърцето.
Онези безшумни сълзи,
които се търкалят сами,
без очите да знаят.
Които мокрят цялото тяло
чак до края на пръстите.


ВЛЮБЕНИ В НЕВИННОСТТА

Някога ще дойде времето,
когато изгревът ще рисува по лицето ни с лилаво.
Ще облече тялото ни с коприна,
за да ни предаде на една влюбена невинност,
равностойна с тази на победителите
и на ангелите.
Ще се смесят цветовете
с водата, пулсовете и формите.
И само с едно докосване
ще се разбираме помежду си,
чрез музиката на телата ни.
Ще владеем невидимото и недостижимото.
Старинните каменни статуи ме научиха
как да издълбавам думите във форми
и как с безкрайна нежност
да достигна до ядката, до сърцевината.
Как да призовавам за разтърсващи любовни сливания.


СЛЕДОБЕДНА РАЗХОДКА

Откъс

Към вените ми се стича мъдрост.
Из под каменните стълби се чуват корени.
Дворове и хълмове.
Просто така, от нищото към нищото.
Да живееш и да приемаш красотата,
по здрач, когато цветовете се разпукват,
когато се сливат светлината и мрака.
Падащи сенки с цветове на дъгата,
благоуханни аромати.
Нежност се прокрадва в дланите.
Времето се сгъстява
и след това се разтваря като коприна.
Небето взе лявата ми ръка,
но дясната държи миротворна вода и корени…
Тялото ми стои насред думите ти.
С цялата твоя нежност към мен,
където се докоснеш се страхувам да не те заболи…


ПЕЙЗАЖ

Откъс

Небето е неподвижно и мълчаливо.
Морето е далечно и шумно.
А тук аз си говоря
с една наранена йонийска колона,
от която се стича кръв по тревата,
сякаш се навежда, за да я целуне.
Тя плачеше
от дълбоката страст на древното тяло.
Докоснах дланта си до лицето й
и държах сълзите й,
които се стичаха безшумно близо до безмълвната река…
Разпилени навсякъде древни души.
Отразени в сянката на дланта ми…
Израсна високо зелената трева,
пиейки старинна кръв,
ритмично изкачваща се към вятъра.
Реката поема всички ридания и продължава да тече.


ПОУКА

Вената искри в гърдите.
Влизам дълбоко в артериите на статуите.
В забравените викове на легендите.
Във струните на тялото.
Мигове на безкрайните срещи
запълват целия пейзаж.
Безкрайни са и сбогуванията.
Тук времето опустява,
сякаш извира кръв отвсякъде,
събира се и се превръща в точка.
Зародиш, който се промъква в смъртта
за да възкръсне отново.
Никога не знаеш кога ще те застигне
любовта и смъртта.
Безшумно идват и те разпиляват…