Борис Чичибабин (Борис Алексеевич Полушин/ Чичибабин), руски поет, е роден на 09.01.1923 г. в град Кременчуг, Полтавска област, в семейство на офицер. Публикува стихове от ученическите си години. През 1940 г. постъпва в историческия факултет на Харковския държавен университет, по време на Отечествената война служи в 35-ти запасен стрелкови полк в Грузинска ССР и в Закавказието, а през 1945 г. продължава образованието си във филологическия факултет на Харковския държавен университет, но през 1946 г. е арестуван с обвинение за антидържавни прояви и до лятото на 1951 г. е затворен във Вятлаг, Кировска област. След освобождаването му работи като сценичен работник в Харковския театър за руска драма, като счетоводител (1953-1956), ръководи литературна студия (1964-1966). Член на Съюза на писателите на СССР (1966), многократно пътува из СССР (Прибалтика, Крим, Кавказ, Русия), но през 1973 г., след като издава самиздатски поетичен сборник (1972), е изключен от творческия съюз. Възстановен в СП на СССР през 1987 г. През това време (1966-1989) работи като счетоводител в харковското трамвайно-тролейбусно управление. До перестройката стиховете му се преписват на ръка и се издават на Запад, макар и много рядко. След 1989 г. не се примирява с разрушаването на СССР, пише „Плач по изгубената родина”. Автор е на стихосбирките „Мороз и солнце” (1963), „Молодость” (1963), „Гармония” (1965), „Плывет Аврора” (1968), „Колокол” (1989, Държавна награда на СССР - 1990), „Мои шестидесятые” (1990), „82 сонета + 28 стихотворений о любви” (1994), „Цветение картошки” (1994), „В стихах и прозе” (1995; 1998) и др. Умира на 71 г. на 15.12.1994 г. в гр. Харков, Украйна.

Публикации:

Поезия:

СВАЛИ ОТ МЕН УМОРА, МАЙКО СМЪРТ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 79 декември 2015

ТЪГА И МЕН ЗАГРИЗА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 139 юни 2021