Лариса Гениюш

превод: Найден Вълчев

Горе над горичката,
горе над света
на кого, звездичко, ти,
светиш във нощта?

Може би на майката,
в тези часове
дето пак овайка тя
свойте синове?

Или на сгрешилия
пътя си и спрял,
за да търси, милият,
стария превал?

Освети във тъмното
нашия комин,
за да спи до съмнало
милият ми син.

С мене побеседвай си,
сладко ме лъжи…
Знаеш колко бедни сме,
колко сме сами!

Няма ни го таткото,
спи в земята той,
та, звездичко златна, ти,
ти ни успокой.