ХАЙДУТИ И ХАЙДУЦИ

Стефан Илчев

Въпреки голямата прилика между тия думи, те са различни по значение и произход. Хайдутите са някогашните недоволници от турския произвол, които грабвали оръжия, образували из планините сговорни дружини и отмъщавали на народните потисници.

Наричали ги още - главно из Македония - харамии. Макар че тяхната дейност е свързана с грабежи и убийства, нашият народ ги е почитал като свои закрилници, като борци за свобода - и песни е пеел за тях…

Такова рицарско значение има думата хайдутин само в българския език. На турски, отдето е дошла у нас, haydut значи обикновен разбойник, грабител. същото значи и ар.-тур. harami. Разбира се, за господарите турци нашите хайдути и харамии са били разбойници, както пък техните прехвалени бабаити и сердари са били истинска напаст за беззащитните българи.

Обратен развой има думата хайдук, която у нас е синоним на крадец, независимо дали в гората, по пътища или всред село. По произход тя е множествено число от унгар. hajdu - също заемка от турски.

Както на унгарски, така и в околните славянски и средноевропейски езици думата хайдук има няколко значения: към 16 век така наричали унгарската погранична стража срещу турците или изобщо пехотински войник с народна носия, а по-сетне - прислужник у някогашните боляри, лакей с особено облекло или просто стражар.

Значението крадец, разбойник, което има тая дума в румънски, сръбски и български, е обратната страна на унгарската гранична стража. Подобен произход наблюдаваме и при тур. хайдамак, което през 17 и 18 век в Украйна е значело въстаник против полското иго, казашки хайдутин, а на полски и чешки значи украински разбойник.

Понеже нашите хайдути са били омразни не само на потисниците турци, но и на мнозина българи, покрай благородното значение на тая дума се запазва и лошото - също като новогр. клефтис, борец за свобода, хайдутин запазва и старото си значение крадец, разбойник.

А когато у нас прониква и западната дума хайдук, смешението между тях става още по-голямо. Това личи най-вече в прилагателното хайдушки, което по форма се отнася към хайдук, а по значение - повече към хайдутин (хайдушка поляна, хайдушко кладенче, хайдушки песни).


сп. „Завети”, г. V, кн. 4-5, 1938 г.