Димитър Методиев

***
Някъде дълбоко в мен
изворче се буди.
Аз замирам удивен
и очаквам чудо.

Но шумът на тоя град,
тези думи чужди,
този бързащ пъстър свят
чудото прокуждат.

И остава песента
неродена в мене
да боли като мечта
неосъществена…

1966

СБОГУВАНЕ С ПАРИЖ

Не влязох в твоите скрижали.
Ти не осъмна в моя ден.
Така сме квит.
                 И няма кой да жали:
ни аз за теб, ни ти за мен.

1966

ЗЕМЯТА И НЕБЕТО СЕ ВЕНЧАВАТ

Студът и топлината още спорят
за власт над нас. Април е още млад.
Сякаш със сватбени конфети - дворът
обилно е поръсен с вишнев цвят.

С най-тънките, с най-нежните парфюми
ликуващият ден е напоен.
Неясни и неуловими думи
душата ми държат в тревожен плен.

Звънти светът от врабешка гълчава,
танцуват пеперуди…
                            Няма спор,
земята и небето се венчават
и сватбата празнуват в моя двор!

1979