МИНАЛОТО ОКОЛО НАС

Петър Тоцев

Преминавайки по улиците на града, не забелязваме, че почти половината от сградите са най-малко на стотина години. Това не е кой знае колко време, но е сигурно доказателство, че съграденото с умение има дълъг живот и предава уникалността на селището. До този извод водят и изследванията на архитектите Шанов, Станчева, Йорданов, Кайтазов и Данчов от Национален институт за паметници на културата, които те извършват през 1980-81 и 1988 години. Те са продължение на проучванията на декларираните паметници на културата от 1966 до 1975 години. Документацията, която се намира в регионалния исторически музей – Габрово предлага описание на сградата, непосредствената и градоустройствена среда, в която се намира, значимостта й като елемент от улицата, свързани с нея значими личности, събития, етапи и процеси, плана, конструктивната система, строителната технология, художествени елементи, комплексната историческа стойност и предложение за намеса. Едно безспорно добро изследване, което осигурява следващата стъпка, а именно хронологическото им подреждане и оформяне на историческите периоди в изграждането на Габрово за близо 2 века.
Ако се ограничим с улица „Николаевска”, за която има достатъчно данни, ще се натъкнем на жилищно търговски сгради с архитектура от късното възраждане, запазили чертите на балканската къща с дървен скелет, каменна основа със спойка от пръст на първия етаж, плет и кал или паянтов градеж, попълнен с печени тухли за втория, дървени подове и гредоред, дървен покрив с плочи, за отделни случаи марсилки керемиди. На малко места са добавени корнизи, като се запазват дървените стълби. Изчезнали са огнищата и джамалите за отопление, но е запазено вътрешното деление на първия етаж с дюкяни и на втория с чардак и стаи за живеене. Къщите в стила на късното възраждане са „погражданени” с някои декоративни елементи по фасадата, промяна на входовете и функциите на приземните етажи. Като цяло този ансамбъл от сключени (съединени една с друга, образуващи обща фасада) къщи е наречен „Житен пазар”. Той е построен през периода 1889-1910 години, с двустранно сключено застрояване, масивни и полумасивни сгради, които са запазили принадлежащия им двор, без характерна украса, а архитектурно-историческото му значение е като единен ансамбъл. Изключение прави Бобчевата къща, заради своята царска стая, където са отсядали последователно княз Александър и цар Фердинанд, поради което е натоварена с исторически събития от национален мащаб. Открояват се все повече сградите на Васил Карагьозов, Хаджистойчеви, Илия Кожухаров, Стефан Милков, които са от следващия период, наречен следосвобожденски. Това са вече типично градски жилища с богата украса по фасадите, дебела тухлена основа, тухлени стени, гредоред, усилен с метални релси, мансарден покрив, в някои случаи обкован с медна ламарина. Разделените от корниз етажи в долната част са тип „рустика” (каменна зидария от дялан камък), а нагоре фугирани най-често около прозорците с ключов камък. Стилът на неокласицизма със строгите линии продължава в една еклектика, когато се смесва с извивки от сецесиона.
Сред най-красивите е сградата на Васил Карагьозов. Тя е четириетажна сключена, с асиметричен вход и вътрешно симетрични помещения, като главната фасада е разделена на четири, едра рустика на партера и плитко фугиране нагоре, отворите са с ключов камък и декоративни корнизи. На къщата е поставена годината на построяване 1900, а художественото изписване е от австриеца Адолф Седов. На юг е другата сграда със същата функция, поначало – жилищно търговска, заемаща пространството на цял квартал, днес в нея е музеят на габровци. Тя е с 4 години по-млада, по-голяма, с отличаващ се мансарден таван, медни облицовки и художествена украса в стил сецесион. Архитектите са на мнение, че тя е сред най-добрите образци в архитектурата не само на Габрово, но и в страната. Това е нещо естествено, защото и тя е проектирана от габровеца Никола Лазаров и изпълнена от майстора Продан Колев.
Към следващия строителен период от 20-те до 40-те години на ХХ век се нареждат сградите на централната улица „Радецка” с предназначение за търговия, живеене и хотелиерство. Няколко години по-късно еднофамилните къщи се допълват с първите кооперации. Едновременно с тях се изграждат и обществените, като например кметството с халите, Грамадата, складовете на гарата, читалище „Априлов-Палаузов”, пощенската палата и други. Всъщност около 30-40-те години особено ярко се откроява облика на Габрово като европейски град, за което спомага монументалната украса на моста „Игото”, паметникът на Рачо Ковача, на Васил Априлов, изместените работилници на кожарите и съборените порутени стари сгради в центъра, заслуга за което има дългогодишният кмет Илия Кожухаров.
Освен в центъра на града, нови строежи се появяват като крайградски вили. Това са красивите къщи на Стилянови, фабричните селища на Калпазанови и Хаджиберов, голямото имение с уникалния параход и старопиталище на Пенчо Семов, къщите по улица „Чардафон”.
Последват няколко десетилетия без съществени промени. Появата на архитекта Карл Кандулков през 70-те години, може да се счита за момент, който маркира една съществена промяна. Успоредно със започнатото блоково строителство в архитектурната среда на града се вписват скулптурните символики на градската история, най-вече по речните мостове.
Нека да спрем до тук, без да сме докоснали историята на фабричното строителство и другите промишлени сгради, въпреки че в повечето случаи то е с предимство пред това на къщите за живеене. Остават също за изследване появата на нови пътища и произлизащата от тях промяна в градоустройствения план на града.
В началото се спомена за направените изследвания и останалите от тях документи. В тях графата за използвана литература е оставена празна, както би изглеждала и днес.