ИЗ „ДНЕВНИК”

Жул Ренар

превод: Литературен свят

Литературата могат да я правят само воловете. Най-мощните волове са гениите, онези, които неуморно работят по осемнадесет часа на ден. Славата е непрекъснато усилие. 1887

Талантът е въпрос на количество. Талантът не е в това да напишеш една страница, а да напишеш триста. 1887

Трудът мисли, мързелът мечтае. 1887

Жената не престава да говори за възрастта си и никога да не я казва.

Жена, величествено и високомерно изповядваща своята добродетел. 1890

Той вижда нещата, като късоглед, т. е. добре вижда отблизо всяка дреболия и затова смята, че има остро и вярно око. 1890

Ние непрестанно и настойчиво проявяваме пороците си и все пак успяваме да презираме всичките си ближни. 1890

Не е ли все едно какво правя. Попитайте ме какво мисля. 1890

Ако ви се иска много да се смеете, ще ме намерите за остроумен. 1890

Ние не познаваме Отвъдното, защото незнанието ни е необходимо условие за съществуването ни. Както ледът може да познае пламъка само при условие, че се разтопи и изчезне. 1890

Не трябва да се бавиш със създаването на шедьовър, докато още вярваш в литературата; тази вяра няма да продължи дълго. 1890

Той ми се нахвърли с комплименти. 1890

Стилът - това е да забравиш всички стилове. 1891

Критиците са ботаници. А аз съм градинар. 1891

Не се безпокойте! Никога няма да забравя услугата, която съм ви направил. 1891

Голямото нещастие е в това, че нашият вкус се развива, докато талантът си остава на място. 1891

Да се анализира книга! Какво бихте казали за сътрапезник, който, вкусвайки зряла праскова, започне да вади парчета от устата си да ги разглежда. 1892

Иронията е срамежливостта на човечеството. 1892

Талантът е като парите: съвсем не е задължително да го имаш, за да говориш за него. 1892

На двадесет години хората мислят дълбоко и зле. 1892

Яснотата е учтивостта на хората на перото. 1892

За него ще кажат, че е бил първият сред малките писатели. 1892

Много известен миналата година писател. 1893

Да пишеш за свой приятел означава да се скараш с него завинаги. 1893

Да, знам. Всички велики хора отначало не са ги признавали, но аз не съм велик човек и бих предпочел да ме признаят веднага. 1893

Колкото повече четеш, толкова по-малко подражаваш. 1893

Има ли във фразата думата “задник”, публиката, колкото и да е изискана, чува само тази дума. 1893

Няма приятели. Има минути на приятелство. 1894

Животът може да си позволи разкоша да мине без логика, литературата - никога. 1894

Книгите ми - това са моите писма до самия мен, които си позволявам да ви чета. 1894

И умирайки, той каза: “Днес е моят ден”. 1894

За да се успее, трябва да се създават подлости или шедьоври. На кое от двете сте по-способни? 1894

Колко еднообразен щеше да бъде снегът, ако Бог не беше създал гарваните! 1895

В литературата истинското може да се различи от мнимото така, както истинските цветя от изкуствените: по особената, неповторима миризма. 1895

Основната грешка на съдиите: те мислят, че подсъдимите са постъпвали логично. 1895

Смешни неща има само от време на време, но нищо не е смешно изцяло и винаги.1896

Възвишеното, повторено два пъти, става сладникаво. 1896

И главното: никога не смесвай тъгата със скуката. 1896

Животът е кратък, но колко е дълго това - от раждането до смъртта. 1896

Стихове, стихове и нито един ред поезия. 1896

Винаги смесват човека и художника под предлог, че случайно те живеят в едно тяло. 1896

Маймуната - нашият беден роднина. 1896

Животът е толкова тъжен, че просто не смееш да правиш от него литература. 1897

С баща ми не се обичахме външно, не се държахме един за друг с клони: ние се обичахме с корените, подземно. 1897

Обичам самотата, дори когато съм сам. 1898

И на съвестта на най-добрия от нас тежат някакви малки убийства. 1898

Не може да има форма - от една страна, а от друга - съдържание. Лошият стил е несъвършенство на мисълта. 1898

Синоними не съществуват. Съществуват само необходими думи и истинският писател ги знае. 1899

Да се мисли не е достатъчно; трябва да се мисли за нещо. 1899

Ламартин мечтае пет минути и пише час. Изкуството е тъкмо в обратното.1900

Не златен век, а век на златото. 1900

Има моменти, когато животът преувеличава. Изкуството трябва да се бои от преувеличенията. 1900

Искат съвет само за да се оплачат от неприятностите си. 1901

Само истината е разнообразна. Нашето въображение непрекъснато се повтаря. 1901

Трябва да се прощава на талантливите актриси техните капризи, тъй като бедните, лишени от талант дами капризничат не по-малко. 1902

Птицата в клетката не знае, че не може да лети. 1902

Пиесата е завършена, когато нейното продължение повече не ни интересува. Ето защо пиесата често свършва още преди да бъде започната. 1902

Добротата никога не води до глупост. 1903

Сън на праведника. Нима може праведникът да спи спокойно? 1903

Жената е лекомислена тръстика. 1904

Ние искаме в театъра живот, а в живота - театър. 1905

- Аз не се занимавам политика. - Знаете ли, това е все едно да се каже: “Не се занимавам с живота”. 1905

Колко е дълъг животът през зимата. 1905

Колко по-трудно е да бъдеш в продължение на седмица порядъчен човек, отколкото герой петнадесет минути. 1907

Трябва да пишеш така, както говориш, ако, разбира се, говориш добре. 1907

За да бъдеш ясен, трябва преди всичко ти самия да имаш потребност от яснота. 1907

Трябва да се живее, за да се пише, а не да се пише, за да се живее. 1908

По-лесно е да бъдеш щедър, отколкото после да не съжаляваш за това. 1908

Иронията трябва да бъде кратка. Искреността може да си позволи да е многословна. 1908

Славата е онзи дим без огън, за който толкова много говорят. 1908

Много театрално - т. е. много фалшиво. 1908

Има минути, когато всичко ти върви. Не се плаши: и това ще мине. 1908

Ясно виждам на площада до старото гробище мой бюст с надпис: „На Жул Ренар от равнодушните съотечественици”.