Алдо Леополд (Олдо Леопол), американски лесовъд, учен и екофилософ, е роден на 11 януари 1887 г. в Берлингтън, щата Айова, САЩ. Родителите му са активни природолюбители и възпитават този интерес и в сина си. През 1908 г. завършва университет в Лоурънсвил и горска школа в Йелс. От 1909 г. работи в като лесничей в щатите Аризона и Ню-Мексико, където проучва скоростта на изчезване на популациите бозайници, птици и риба. През 1911 г. е преместен в Карсонски Национален резерват в северно Ню Мексико. От 1914 г. организира местни ловци и риболовци в Асоциация по защита на животните. Принципите за опазването на природата излага в печатен орган, издаван от Асоциацията. Същата година е назначен за отговорник по дивеча, птиците и рибата. Публикува книжка джобен формат, в която описва фауната на региона. През 1916 г. издава първата си статия, посветена на управление на дивеча. Отличен с медал от Фондация за защита на животните през 1917 г. Екс-президентът Теодор Рузвелт споменава името му като пример за съвременниците. Част от администрацията на горските служби не приема някои нововъведения на Алдо Леополд и той напуска работното си място през следващата година. Възстановен като специалист през 1919 г. Работи срещу нарушаването на общия природен фон в защитените територии. Обръща внимание на въздействието на спортния лов и риболов върху биоразнообразието. На среща на природозащитниците в гр. Денвър заедно с ландшафтния архитект Артур Кархарт провъзгласяват естетическите качества на неусвоените територии. През 1921 г. помества статия в „Горски вестник”, където излага концепцията си за дива територия. В 1922 г., с помощта на местните спортни организации, е определен да инспектира горския масив Джила в щат Ню Мексико. Две години по-късно цялата обследвана територия е обявена с правителствено решение за зона за туризъм. От 1924 г. работи като заместник-директор на “Американската лаборатория за горски продукти” в Медисън, щат Уисконсин. Проучва връзката между качеството на живот на американците и защитата на природата. Под влияние на идеите на историка Фредерик Джаксън Търнър разработва тезата за границата между обществото и природата като възможност за развитие и равновесие. Запознава се с екологически проблем, възникнал на Кайбабското плато, щата Аризона, където умират хиляди елени, поради невъзможност да се изхранят и формулира понятието „капацитет на територията”. Създава математически модели за максималните възможности на определен регион да поддържа биологичния живот. През 1926 г. участва в Национална конференция за защита на природата. На този форум е изказана висока оценка на охраняваната територия Джила, щат Ню-Мексико. В 1929 г. организира в Уисконсин курс лекции върху опазването на живата природа. Няколко месеца по-късно го назначават за специалист по управление на природата в Уисконсинския университет. През месец юли на 1930 г. публикува в сп. „Американски гори” статията „Управление на ловните ресурси в националните гори на САЩ”. От 1933 г. работи като професор по ловно стопанство в селскостопанския икономически департамент на Университета на Уисконсин - Медисън. Публикува фундаменталния си труд „Управление на дивеча”. През тридесетте години на ХХ в. разработва концепцията за хранителната пирамида на Земята и обосновава сложната й структура. Запознава се с възгледите на д-р Алберт Швайцер, философ и хуманист. В призивите на бъдещия лауреат на Нобеловата награда за мир, посветени на преклонение пред живота, Леополд открива разбирането за етиката, в която въвежда взамоотношенията на човека с природата. Понятието „екологическа съвест” заема трайно място в трудовете му. През този период е избран за президент на Екологическата асоциация на САЩ и редактира списанието „Журнал по управлението на дивите животни”. Преди Втората световна война закупува в Централен Уисконсин 80 акра земя, изоставена през Великата депресия и в малката ферма систематизира най-ценното от научните си постижения. Излага идеите си на достъпен език, с надеждата, че те ще бъдат разбрани от милионите му съотечественици. Така се оформя най-популярната му книга „Календарът на пясъчното графство”. Умира от сърдечен пристъп на 21.04.1948 г., след борба с горски пожар, избухнал в съседен участък. Синът му публикува през 1949 г. „Календарът на пясъчното графство”, но този труд не прави впечатление на съвременниците. Книгата е преиздадена още два пъти през 50-те години на ХХ в. като към нея са добавени по-ранни очерци. Признанието идва през 60-те години на миналия век, когато тя е обявена за „Свещен манускрипт на американската природоохрана” в САЩ и новото поколение еколози усвояват възгледите на Алдо Леополд.

Публикации:

За Алдо Леополд:

ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ПЯСЪЧНОТО ГРАФСТВО/ автор: Димитър Хаджитодоров/ брой 79 декември 2015