БУРАН И СЛЪНЧИЦА

Маргарита Павлова

Буран се засили и се удари в скалите. Отскочи назад, завъртя се светът около него или той се завъртя около света, и наоколо стана светло.
Той бе силен но разумен вятър и никога не прекаляваше със силата за сметка на разума. Случваше се да бъде ядосан, но в такива моменти само преминаваше през гората и събаряше листа или сняг от клоните й. А когато бе разгневен, тичаше по склона на планината, тичаше докато стигнеше върха и превръщаше вечния сняг в мъгла от малки ледени слънца. В такива дни от подножието мъглата се виждаше като бяла ефирна рокля.
Ноо, когато обичаше!? Когато обичаше, тъй нежно прокарваше пръстите си по житата. Пишеше нещо вълшебно и даваше тайни знаци на Слънчица. Тя гледаше отвисоко. Разбираше какво й казва и му отговаряше с още по-голяма любов.
Буран винаги знаеше какво иска и как да го постигне. Знаеше и цената, но я понасяше достойно. Уважаваше себе си и обичаше Слънчица… А сега за първи път разбра, че нищо не може да промени. Нито той може да отиде при нея, нито тя да слезе при него…
Идваха дните и си отиваха, след тях идваха нощите и си отиваха. Буран тихичко понасяше всичко, до днес… И тъй като не знаеше какво да направи, отново се удари в скалите. Разпадна се на вятърни ивици и заприлича на ресни. Този път Слънчица го видя… Капеха златните й сълзи върху земята и когато успя да отрони стон, каза:
- Буран, това, че нито ти можеш да дойдеш при мен, нито аз при теб, не означава, че светът трябва да остане без вятър и слънце… Ние сме нужни на хората - ти да галиш косите на влюбените и да надуваш платната на ветроходите им, а аз да ги „карам” по изгрев и залез да се целуват. Трябва да ни има, за да вдъхновяваме поетите… Е, нашата любов ще е една от многото, но тя ще е единствена - само за мен и теб.
Буран трепна, ресните се сплетоха и той полетя. Озова на хълма с еделвайсите, те бяха сълзите на Слънчица. Започна да ги целува, една по една, защото знаеше, че те са за него, защото знаеше, че са от любов, и защото знаеше, че са от Неговата любов… Тогава гласът му се вдигна високо над облаците и Слънчица чу:
- Обичам те! Обичам те! Обичам те завинаги!

—————————–

Буран* - в превод от руски език означава силен вятър, снежна буря или виелица. С това име се нарича и многократно използваем руски космически кораб.