Генадий Володин

Генадий Григориевич Володин (Геннадий Григорьевич Володин), руски поет, е роден на 18.12.1936 г. в Барнаул. След завършването на седемгодишно училище работи като геодезист в речния транспорт. Завършва топографски техникум, служи в армията в Германия, сътрудничи на вестници, кореспондент, литературен сътрудник, отговорен секретар, редактор. Печата от 1955 г в районната, краева, централна периодика. Ръководи областното литературно обединение при в. «Молодежь Алтая» и областната писателска организация. Бил е редактор и съавтор на колективни сборници, издадени в началото на 60-те г. в Алтайското книгоиздателство и в Москва. Приятел на Николай Рубцов и Леонид Мерзликин. Автор на книгите «Лесные новости» (за деца), «Почему карась на дне живет» (за деца), «Я иду по тайге», «Гудки», «Сластена» (за деца), «Березовый свет», «Росынька», «Волны души» (избрани стихове, 2001). Стиховете му са включвани в колективни сборници, издавани в Берлин, Алма Ата, Кемерово, Горно Алтайск. Пише и проза. Майстор на поетичния превод от немски и алтайски езици. Лауреат на Мерзликинската награда (2005) за книгата «Волны души». Лауреат на конкурса «Звезда полей» като поет от «рубцовското направление» (2006). Живял в Новоалтайск. Умира на в 22.09.2013 г. Посмъртно е издадена книгата му с избрани стихове «В природе не бывает тишины» (Барнаул, 2013).


Публикации:


За Генадий Володин:

НАЧАЛОТО НА ВТОРИЯ ЖИВОТ НА ГЕНАДИЙ ВОЛОДИН/ автор: Валерий Тихонов/ брой 79 декември 2015