ИЗВЪН ОЧИТЕ ТИ Е ДЕН

Александър Томов – син

* * *

Извън очите ти е ден.
И ние тичаме във светлината.
Не мислещи като деца.
Страхуваме се от смъртта в смеха.
Как искам отново да ме ненавиждаш
в безкрайната игра на нараняване, където
всичко беше съвършено.
Единствен аз усещам все по-силно.
Как все по-малко ти
отива да си мъртва…


* * *

Вечер,
когато падне мрак
и светлините на града са
края на надеждата,
остава тихо да сияе
злото в хората
и твоето лице.
И аз поемам цялата вина,
за да повярвам,
че отново ще разсъмне…