Радослав Михайлов

Радослав Вангелов Михайлов, български писател, е роден на 10.03.1928 г. в село Калиманица, област Монтана. Учи в началното училище в родното си село (1936-1939). Завършва гимназия в Берковица (1946). Записва Юридическия факултет (1946). През 1959 е приет в Софийския университет, специалност “Българска филология”, но поради заболяване не завършва. Работи като сондьор-златотърсач по поречието на река Златица (1947-1949). През 1955 г. е отговорник за културно-масовата работа в балнеосанаториум в град Вършец. Журналист във в. „Септемврийско слово” (1956-1967). Отговорен секретар и завеждащ отдел „Вътрешна информация” на в. „Литературен фронт” (1962-1972). Главен редактор на издателство „Профиздат” (1973-1978). Член на писателската група при Централния съвет на Профсъюзите (1979-1988). За пръв път публикува фейлетон през 1955 г. във в. „Стършел”. През същата година печели втора награда на литературен конкурс на в. „Отечествен зов” - Враца. През 1960 публикува първите се разкази в сп. „Септември”, „Пламък” и в. „Литературен фронт” под името Радослав Вангелов. Сътрудничи и на в. „Работническо дело”, „Народна младеж”, „Земеделско знаме”, „Вечерни новини” и др. Първата си книга с разкази „Утро” издава през 1963 г. Пише разкази, повести, новели, романи, драми, проза за деца и юноши. Романите му „Взрив”, „Признание” и „Зима без сняг” са преведени на немски език, а на руски - „Благородни сърца”, „Тайни страхове”, „Отрова”, „Нощни изстрели”. Отделни негови разкази и новели са издадени на английски, арабски, испански, немски и руски език. Пиесата му „Ревизорски уроци” е играна три сезона в Театъра на народната армия и в няколко провинциални театри. По БНТ са излъчени пиесите му „Нервни времена” „Подкуп” и „Урок по доблест”. Сценарист е на телевизионния филм „Признание”. По негови новели са създадени филми за игралното кино и телевизията. Носител на награди от литературни конкурси. Член на СБП. Автор е на книгите: „Утро” (разкази, 1963), „Топли хълмове” (разкази, 1965), „Часът на истината” (роман, 1965), „Съд” (повест, 1967), „Бариери” (разкази, 1968), „Зима без сняг” (роман, 1969, 1985), „Христо Михайлов” (биографичен очерк, 1970), „В зеления океан на Коми” (пътепис, в съавторство с Б. Глогински, Й. Гешев, 1970), „На видело” (разкази, 1970), „ Взрив” (роман, 1971), „Голямата фамилия” (разкази, 1971), „Татко, чакам те” (повест за деца, 1971), „Чудното пътуване’ (повест за деца, 1973), „Пъстро небе” (роман, 1973), „Септемврийски камбани” (разкази и новели, 1973), „Първите залпове” (роман, 1973), „Нервни времена” (разкази и новели, 1974), „Признание” (роман, 1975), „Кръстопътища” (роман, 1977, 1982), „Отрова” (роман, 1978, 1983), „Тайни страхове” (разкази, 1978), „Избрани произведения. Първите залпове. Признание” (романи, 1978), „Подкуп” (новели, 1979), „Кратко щастие” (новели, 1980), „Урок по доблест” (романи за юноши, 1981, 1989), „Такава любов” (новели, 1981), „Жажда” (роман, 1983), „Изчезване” (роман, 1983, 1988), „Нощни изстрели” (роман, 1985), „Разплата” (новели, 1987), „Тежък изпит” (новели, 1988), „Съучастници” (роман, 1989), „Гневна самота” (роман, 1990). Умира на 24.09.2011 г. в София.


Публикации:


За Радослав Михайлов:

ИСТОРИЯ С ЕДИН РАЗКАЗ/ автор: Димитър Младенов/ брой 79 декември 2015