ПЕСЕН
ПЕСЕН
Мори, Радо, горско пиле,
доста шета низ селото,
доста носи бляно биле,
бляно биле на челото.
Вси по тебе блян фана’а
и женети, и ергени,
бре момите повена’а
како листи осланени!
1905 г.
ПЕСЕН
Търгай, Стойне, руса Стойне,
по към мене вито’оро,
да ти турам на ръката
златен пръстен, баш изгоро!
Да го носиш до Великден,
до Великден - празниците,
по Великден ке се земем,
да не губим делниците.
1905 г.
СЛАВА
Буря ли клонища кърши,
изток ли пламнал гори -
тука се дело днес върши,
смъртен безсмъртье твори.
Слънцето!… Ето, че свети
слънце след толкоз тъма -
волност неволният сети
в тая неволна земя.
Вихром, о, вихрени чеда,
с дигната гордо глава:
цяла родина вас гледа -
тя ви на рат призова.
Пътят е плувнал във кърви.
Пътят е с мъртви постлан. -
Ний ли го бродим най-първи? -
Той от деди е чертан.
1916 г.
ПОБЕДА
Не смлъква боят, а нощта преваля,
редей и губи се несетно мракът;
дружината пълзи едвам, наваля
към билото, че там отдавна чакат!
Процвили кон - то знак е за победа -
победа? - тя не иде на готово -
поспряха: стръмно; ала кой ти гледа, -
и дваж по-бързо литнаха отново!
1917 г.
