БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИЦИ

Елена Кама

превод: Красимир Георгиев

БЕЛИТЕ ГЪЛЪБИЦИ

Облаци катранени слънце ли обхванаха,
орда отоманска бе - завладя Балканите.
Колко кърви праведни в ноктите на хищници!
Ден и нощ се бранят доблестни защитници.

Бели гълъбици сред простори сиви -
милите сестрици търсят войни живи.
А полето бранно с кости е постлано,
не е с плуг орано - от снаряди ями.

Както без реките слабо е морето,
тъй без вас, сестрите, героите не светят.
С божата си същност с кръст червен отивате
и живота връщате, и сами загивате.

Жилят безучастно студ, куршуми, тифоз…
Раните, опасните, с нежна длан гасите.
Души безброй спасихте, сестрици милосърдни.
Плевен, Пловдив, Шипка… - геройска смърт прегърнахте.

Гълъбици белички, птици поднебесни,
чакат ви далечните паркове чудесни.
Но не бързат ангели горе да ви срещнат.
Вашата печал топят, птици безутешни.

—————-

*Бели гълъбици са наричали първите руски медицински сестри в Руско-турската война от 1877-1878 г.

—————————–

БЕЛЫЕ ГОЛУБКИ

То не туча черная солнце заслоняла,
то орда османская Балканы изнуряла.
Сколько крови праведной на когтях у хищников!
День и ночь стоят полки доблестных защитников.

Белые голубки высоко летели -
сестры милосердные поле оглядели.
Полюшко усеяно скорбными костями
и не плугом вспахано - ядрами да рвами.

Без потоков малых пересохнет море,
так без вас, без слабых, не выстоят герои.
Вы спускались, божии, с красными крестами,
жизнь от смерти отделяя, погибали сами.

Жала пуль и бред тифозный, холода с дождями…
Пламя ран гасили вы нежными руками.
Сколько душ спасли - не счесть - сестры сострадальные,
Плевна, Шипка, Пловдив… жгут свечи поминальные.

Вам, голубки белые, птицы поднебесные,
только дали светлые да сады чудесные.
В небесах чтоб Ангелы встретили неспешные.
Утоли ваши печали, агнцы безутешные.

—————-

*Белые голубки - так называли первых русских сестер милосердия в русско-турецкую войну 1877-1878 гг.