Олег Воропаев

превод: Тихомир Йорданов

ДЕТСКА СНИМКА

Броят на годините - и те
повече не са от мойта старост.
Весело, от снимката дете
гледа ме, на присмех я докарва.

Идните години - те с какво
ще го плашат, с дълги километри?
В детската усмивка - мъжество
зрее под обрулващите ветри.

Палавнико, чуй и моя глас.
За сърцето миг лъжовен няма.
Рядко в тебе се завръщам аз -
само в дни, когато бивам с мама.

ХУБАВ ДЕН

Край мен красавици минават само.
Усмихнат в себе си им давам знак.
Щастливец съм с това небе голямо
и с чувството на влюбен пак
във този божи свят и в себе си по-малко,
частица съм от щастието в тях.
И сякаш съм на снежната пързалка
в шейна от смях.