ЛИСТОПАД

Сергей Гусев-Оренбургски

превод: Стоян Коледаров

Гората вече пожълтя под диханието на есента. Сухите листа трепкат по вейките и - падайки - се завъртват във въздуха и постилат пътя с пъстър губер, тъй мек, че бричката се търкаля почти безшумно.

Сякаш гората - умирайки - се замисля и загледва в бледото небе с безнадежден поглед, като се прислушва как соковете на дърветата текат все по-бавно, как умират листата и вехне тревата.

Трясъкът на някое сухо клонче под краката на изплашено зверче, шумният полет на бекаса или безпокойният и сърдит крясък на враната сегиз-тогиз нарушават тишината…


сп. „Листопад”, г. 1, бр. 7, 1913 г.