БУГАРШЧИЦА
БУГАРШЧИЦА
Мнозина от ослепените Самуилови воини се събират в Битоля и създават певческа школа от странстващи гуслари. Те изпълняват видоизменени българските юнашки песни, които са наричани „бугаршчици” и са разпространявани нашироко по целия Балкански полуостров чак до Далмация.
Пеят слепите, пеят слепите Самуилови воини.
Пеят и просят, пеят и просят насън като спомен.
Пеят и просят, пеят и просят, пеят и просят!…
Зрящите помнят,
зрящите знаят - черни монети в ръцете сияят.
Хлябът е черен, земята, тревата, солта и водата.
Черно е слънцето, черно брашното,
черни снегът и полята.
Скитат самички и клонки разгръщат,
опипват тревата,
протягат ръцете си слаби,
еднички напред в необята.
Дърпат им дрехите стари, късат трънаците.
Вятърът мята, вятърът яростно мята
късче по късче, парцал по парцал
на този народ от душата!
Пеят слепите, пеят слепите,
плачат и пеят, пеят и просят:
това е тревата,
това е земята,
пръстта и водата…
САМУИЛ
Все още Самуил дори не подозира,
а те вървят в неправилни редици
и търсят със ръце и не достигат
ни българска земя, ни стрък тревица.
А пътят на слепците е напряко -
през неожънато, небрано, непосято.
О, във самата гръд на Самуила
ни слънце грее вече, нито кръв извира!
