ТРИСТИШИЯ

Лирически дневник

Георги Ангелов

електронна книга

ПОЕЗИЯ

Ниагара
в капката
да опознаеш.

***
Ледени висулки. Остър вятър
с котешки следи
върху перваза.

***
Декември е,
а пролетна прохлада
обгръща запустялото селце.

***
Убивал съм безсмислено пчела.
Защо, когато ме ужилят,
протестирам?

***
Лозата скланя леторасли.
Ще й тежат салкъмите
до гроздобер.

***
Ти, куче, пак
гнездата обикаляш,
разбойнико любим!

***
Уморен работник се препъва
край зида, на който пее
славей.

***
Ех, каква отмора за очите -
борова гора
насред полето.

***
Спуска се мракът.
Светва луната
в око на врана.

***
Не пъдете лястовиците, деца.
Те са участта ви
след години.

***
Тумба пияни цигани
се надвиква с враните
в глухото поле.

***
Гръм!
И кучето под стола ми
трепери.

***
За троха се скараха врабците,
а наблизо не видяха
шепа зърно.

***
Мъничко жабче. Замряло, чака
крак да го стъпче или отмине.
Привет, войнико!

***
Не вярвам друг така да ти се радва,
зелена птичко,
вече отлетяла.

***
Сляпото момиче цяла нощ
слуша равномерния
капчук.

***
Години, кой ви прогони
и от стрехата
на спомена?

***
Вратата се отваря.
В стаята - сянка.
Мамо, ти ли си?

***
На десет съм. Не знае, че го гледам.
Обръща тате двора ни
и се усмихва.

***
Мълчи, когато розата разцъфва.
С поглед само ни я посочи,
с усмивка, от цъфтежа й преляла.

***
Стихове - единствените му деца.
Колко е богат.
И колко беден.

***
Дете си нямат. Дете е всеки
за другия вече
трийсет години.

***
Ръцете не слушат,
но той я завива
със същата нежност.

***
Кедрово клонче.
Сибир доведе,
а стана топло.

***
Чак отвън се чува
пукането на дървата в огъня.
Късна есен.

***
Упоиха шофьора.
Взеха му бъбрек
в братска Холандия.

***
Прегърнати дървета на ръба на пропастта,
ще издържите ли
след първата светкавица?

ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

И тази година
съвпадна
с Архангелова задушница.

***
Чурулика в гъстата трева
птица, а около нея -
слънце.

***
Бавно помахва: „Ела, любими!”,
преди да издъхне в съня си
старицата.

***
Къде ще отидеш, лястовице?
Светът се е превърнал
в Гуантанамо.

***
Все тръгвах…
Най-после дойдох.
А дървото - изсъхнало.

***
Мъниче,
протестирай срещу синджира.
Дори да се върнеш окървавено.

***
Старецът умря. След дни - и кучето.
Но хризантемата отново
разцъфтя.

***
Раненият щъркел
камбанарията гледа.
О, бащина обич!

***
Пушек над притихнало селце.
Деца далече с топки сняг
се гонят.

***
Знам, и без стиховете ми за тях
ще цъфнат розите.
И все пак…

***
Пълнолуние.
Кучето скимти на двора
до сутринта.

***
Вместо цветове -
врабци накацали
по голото дърво.

***
Защо попържате Бога,
закоравели пияници
в студената кръчма?

***
Бездетен.
А каквото бодне в земята,
избуява!

***
Пред иконата на Богородица
не догаря цяла нощ
свещта.

***
Захладнява.
Край прозореца припърхва
пеперуда.

***
Не съм ви враг!
Защо внезапно млъкнахте,
щурци?

***
Така самотна розата изглежда,
че ти се иска да й кажеш
нещо хубаво…

***
Край пътя - ято свраки.
Земята - в буренаци.
Параклисът - разбит.

***
Отиде си старецът,
който превързваше рани
на дървета и хора.

***
Ето я, гарвани, бялата птица.
Да я нападнем
като един!

***
В тракийско село
вик на чайка
ми припомни вълнолома.

***
В шествие вървят около храма
невидими свещеници
и пеят.

***
Сека дърва
в студената сутрин
и слушам коса.

***
Мамо, татко, чувам гласовете ви,
отвъд брега,
през пелената гъста…

***
Да си разделим
филията, врабче.
Ще има и за двама.

***
Селски гробища,
скрити под трева непроходима,
какво ми шепнете?

***
Сакат бе приживе поетът на града
И кръстиха на неговото име
централна уличка, но сляпа.

***
Конят пощипва трева,
но едното му око
не ме изпуска.

***
Напразно се стара така,
дърварю.
Едно красиво кълнче оцеля.

***
Сянка в небето.
Мигом врабците
се изпокриха.

***
И един да остане
от всички приятели -
какво богатство!

***
Църква във водата отразена.
Но около мене
църква няма.

***
Дума след дума.
Камък след камък.
Кълн след кълн.

***
Под вежди ме гледат.
Тук четящият книги
е съмнителна личност.

***
Крясък внезапен.
Пера на двора.
Зимна предутрин.

***
- Приличаме си със земята.
Скрито не държим! -
глупакът каза.

***
Стреснато гледа малкото куче
как над потока
се стрелва риба.

***
Почука някой. Гост ли?
На стъклото -
нощна пеперуда.

***
Убиваш сърната,
дори и когато плаче.
И се наричаш човек?

***
Кикимори. Шутове. Търговци.
А народът на литературно четене
го няма.

***
Старинна песен.
Звуци на кавал.
Зад стъклото - есенният вятър.

***
Една след друга,
в пълен боен ред,
мравките ръката ми изкачват.

***
След толкова ходене
и в този град ме посреща
глутница кучета.

***
Гражданин!
Обърка се в гората!
Елате да го видите, врабци…

***
С пепелянка се сражава
кучето ми и е мъртво.
Предзнаменование?

***
В тази кипнала от цвят градина
и троскотът прилича ми
на цвете.

***
Всичко е започнало от тук -
чифт потури, сърп
и пот солена.

***
Тъжна камбана.
Селото свърши,
а тя не спира.

***
И тази пролет
дойдоха щъркели
в пустото село.

***
Малка е бутилката, но в нея
спят империи
и ни оплакват.

***
Глупаци, кой стърнищата подпали?
И костенурки, яребици
гинат…

***
Врабците зъзнат.
Ръми отдавна.
Развиделява.

***
Какво съседство!
Когато компютърът млъква,
започва щурецът.

***
Листи на двора.
Есен в душата.
Вятърът духа.

***
Свирука
мъжкият паток на двора
като хлапак.

***
Хей, прелетни птици,
научете ме да пиша
по небето.

***
Вкъщи го прибраха: гонен бил.
Той, за благодарност,
ги обра.

***
Каравана и куче.
С жена ми цяла нощ
пазим луната.

***
От едната ми страна - горичка.
Езерце - от другата.
Щастлив съм!

***
Не ставаш за жертва.
За ловец - също.
Как ще живееш?

***
Що за сън?
Гора, небе и птици.
И сокол над птиците - внезапно.

***
Изми дърветата
дъждът.
И зашумяха.

***
С ръка ще ви стигна,
ако поискам,
звезди над Вълчандол!

***
Полунощ.
Монашеският хор звучи
от костницата на храма.

***
Хромо циганче преследва
куцо гардже във тревата.
Гони го, ще го убива.

***
При теб не спират хората, ела.
Но ти не си,
но ти не си самотна.

***
Прокрадва се в дълбоката трева
змия. Небето ведро е.
Разходка?

***
Всичко ще свърши.
Поне да бъде
с капка достойнство.

***
По свински ти живееш, лъжеш, грабиш.
Но има и Небе,
което гледа.

***
Малка пътечко
в гъстата трева,
не ме оставяй!

***
Под такава ярка луна
да си отидеш
и само вятърът да те запомни.

***
Колко високо
се е издигнал
старият щъркел…

***
Снегът скрипти.
И краят не се вижда
на този път.

***
Луната се пълни.
Ръка по котешкия гръб
прокарвам.

***
Толкова къртици
котката изрови под земята.
Но поетите не вземат пример.

***
Увехна розата,
но от стеблото й -
я вижте! - храст.

***
Изпуснаха коня
и празната каруца озвучава
вечерта.

***
Хвърчило над полята разлюлени.
Четири очи го следват
с гордост.

***
Ври кафето в есенния сумрак.
Ще бъде дълга нощ,
писалко моя…

***
За звука от една ръка
послушникът не мисли -
така се е захласнал по цветята.

***
Забравиха за инвалида.
Спи върху студената земя,
с одеяла затрупан.

***
Къде си, братко,
да изпеем древна песен,
глави допрели в ледената нощ!

***
Литературни олигарси…
Стръвни мухи
в конюшните на Авгий.

***
Тя слуша с наведена глава
оптинско “Алилуя!”.
Пролет.

***
Литвай най-после!
Листото няма да те издържи,
калинке.

***
Сред оглушалата тълпа
човек се строполи
на тротоара.

***
Шушукат клоните:
какъв уханен грозд
се е спасил от коса!

***
Тревожна яребицо
в топлата трева,
косачът идва!

***
Пред мазето, в есенната вечер,
врага си дебне котаракът
с часове.

***
Зъзне под луната
малкото куче.
Кучката му избяга.

***
Някога са пеели високо…
Сега копаят мълчаливо
работниците на полето.

***
Подгизнал от дъжда,
младежът чака вест
пред болницата. Лято.

***
В жегата кипарисът не трепва.
Кучето под него
спи на сянка.

***
Разлива се Марица.
На моста спрели,
слушаме дъжда.

***
Какво събуди птиците в гората?
Тих шепот.
Езерото се разплисква.

***
Бастун почуква
по стъпалата на аязмото.
Студена есен.

***
Безкраен черен път.
И изведнъж - чешма
под палещото слънце.

***
Шестгодишен е. Посочва с пръстче:
- Онази звезда си избирам
след моята смърт!

***
Надгробен надпис -
двадесет титли
имал човекът.

***
Разсънената роза се изправя.
Литва врана. Стрелва се пчела.
Животът и на гробищата продължава.

***
На каква милост се надяваш,
псе еднокрако,
на прага на кръчмата, посред зима…

***
Да си отиваме, сърце -
тук и слънчогледите цъфтят
обратно.

***
Рекичката - пресъхнала.
Сърната се оглежда
и побягва.

***
Земята диша сила и покой.
Подслушай розата -
ще го повтори.

***
На пейката дете
луната дълго гледа
през облаци от дим.

***
На кладенеца младата жена,
заклана тук от турци,
се явява.

***
Столичен писателю, ела
в Зетьово - Горчивата чешма
очите ти да излекува.

***
Даже обущар си нямат тука,
но затова пък
залезът какъв е…

***
И какво, че го оглеждат? Сърба
скитникът изстиналата супа
с треперещи ръце.

***
В глухата вечер
само кукумявка се обажда.
Бръмчат комари.

***
Филмът е американски,
но - изненада! -
не оплюват Кръста.

***
Каруцарю, не налагай коня.
Някой Ницше
може да те гледа.

***
Снимка от Ирак:
дете без крайници.
Ти ли си това, Месопотамия?

***
Човека го няма,
а вишната, вижте,
цъфти.

***
В тази селска къща
нов изглежда
само некрологът.

***
Не знаят, че са светове снежинките -
разсипнически, с милиарди, падат
върху дворци и кочини спокойно…

***
Родната ми къща се продава.
Елате да я купите,
щурци!

***
Пак ли снегът
предупреждава, че никой
няма да дойде…

***
Спри да си починеш, костенурке!
Чуй, дует на млади
чучулиги.

***
Старецът се взира в некролога,
после отминава
поусмихнат.

***
По пътеката от паднали пера
разбирам откъде си минала,
лисицо.

***
Старци. Кучета. Цигани.
Един след друг
старците си отиват.

***
Той се сражава с толкова бутилки.
Нека си отспи
сред буренака.

***
Колко бунтове мумифицирани
в пясъка
на нашето покорство.

***
С по-слаби ли от теб
се биеш, куче?
Не е достойно.

***
Гарата - пуста.
Влакът - заминал.
Снегът се стели.

***
Падащо листо.
И котето уплашено
отскача.

***
Тежка зима ли ни чака,
люляко,
в септември разцъфтял?

***
Гарвани в небето.
Звук от брадва
в зимната гора.

***
Отсякоха столетните дървета.
Над църквата кръжат
напразно птици.

***
Езикът - изтръгнат.
Очите - белеят.
Народе, мъртвороден ли си?

***
Как да те върна,
премазано птиче,
в средата на пътя?

***
Не пий!
Ти си войник от армия,
потеглила на бой…

***
С поглед в земята, клошарят
сам си говори, нарамил
наръч дървета.

***
Не ви ли стана грешно
синигерчето да убиете,
деца?

***
Скътала душата си в бохча,
баба от терасата следи
дирята на самолета. Есен.

***
Слънцето залязва.
Старото ми куче го сподиря
в есенния дъжд.

***
Тържествена камбана. Не събуди
само глухия,
подпийнал старец.

***
Кабинет. Костюми. Тежки погледи.
Аз съм само винтче заменяемо
за бездарната им инквизиция.

***
Вече би камбаната, а ти
не спираш и не спираш,
кукувице…

***
Снегът затрупва
постепенно гроба
на глухонемия.

***
За да пишеш, стига и прозорец -
с градина и небе,
и птица в него.

***
В най-дивия далечен гъсталак
е цъфнал розов храст. И точно него
отиде славеят да навести.