ПОЕМА С ФУРАЖКА

Иван Николов

1.
Нека още в самото начало
впишем името Борко…
Защо?
Ами, чувал съм как е звучало
неведнъж над главата ми то:

- Борко, хайде, прибирай се вече!
- Борко, чуваш ли, татко ти рече
да му купиш цигари…
- Ела,
пак ли пускате вън хвърчила?
- Борко, няма ли свършване мача?
- И недей котарака закача!
- Ах, какво е палтето ти прашно…
- Борко, имаш да пишеш домашно!
- Борко, времето пак е на дъжд…
- Борко, тичай при леля Христина!
- Борко, обедът вече изстина,
прибери се навреме веднъж!

- Борко, Борко…

Но днес е неделя,
чудно: майка му още мълчи…
Скача Борко от свойта постеля
и учудено търка очи.
Сетне мята пешкира на рамо
и за подвизи пак е готов…

А от кухнята кашля баща му -
старшината Яначко Павлов.

Смъкнал своите прашни ботуши,
той отвън на терасата пуши,
към високото слънце поглежда,
пъди сноп отразени лъчи…
И над лявата негова вежда
една бръчка безсънна личи!

А сега ни очаква закуска!
Между мама и татко седни:
нека остро филийката хруска
и медът върху нея сладни!
Не, съвсем не изглежда суров
старшината Яначко Павлов!

Той панерчето с хляба прибира,
той по навик протяга ръка
и надига бутилката с бира,
пие глътка и казва:
-Та-а-ка!

Как търпи тази бира горчива -
то е вече отделен въпрос…

Старшината сега ще почива,
че довечера пак е на пост!

2.

Ами Борко?

Кажете поне
за какво му е хубаво време,
ако все у дома си ще дреме -
и в неделя особено?
Не!

Той фуражката бащина слага
и на двора изтичва веднага!

И глава от балкона подал,
хлъцва оня съсед,
смуглолиция:
- Срам е - вика - за тоя квартал,
долу пак се разхожда милиция!…

Моментално до всички съседки
любопитната вест е дошла -
хвърлят своите прежди и плетки
и насочват навън очила.

- Появила се банда…
- Ами?
- Долу в парка заела позиция…
- Иде цялата градска милиция
и по нея сега ще гърми…
- Боже, колко събития редки…

Заключете вратите, съседки!

3.
Виж:
кварталният пакостник вече
се изнизва смутено…
Нима
поумнял е?
Къде бре, човече?
- Иммммам ррработа…у дддома…

Виж:
онуй вироглаво момиче
е понесло две кофи с вода
и послушно в алеята тича…
Ще полива цветята ли?
- Да.

И приемайки новата роля,
всички бързат да бъдат добри.
- Извинете.
- Довиждане.
- Моля.
- Ще ви пречим ли с наште игри?

И кого занапред ще вините?

Вече никой не драска стените,
не упорства пред своя баща,
не се кара за дребни неща,
не замерва врабчетата с прашка,
не ругае,
не чупи стъкла…

Виж какъв възпитател била
една проста зелена фуражка!

4.
Домсъветът пристига с петиция:
- Борко - викат му, - ти си милиция,
ние имаме също престиж
и престижа ни
ти ще спасиш.
Ако вярваш на нас,
на актива,
всичко, Борко, към лошо отива!
Тровят нашите нощи и дни
несъзнателни, знаеш, едни:
уж наредби през ден им четеме,
но разбират ли - твърди глави,
асансьора не плащат навреме,
затова и сега не върви.
Та вземи съответните мерки,
направи съответни проверки,
па извикай ги в клуба веднъж,
ако трябва, до късно ги дръж,
ако трябва, чети им беседа -
да не гледа
съсед от съседа,
а когато речем за пари,
нека те да ни търсят дори.

Борко само си взема бележка
и на края отваря уста:
- Знам добре тая слабост човешка,
знам,
борбата ни с нея е тежка,
но сега ще й сложим черта!

5.
Както даже не сме и мечтали,
по заслуга на Борко Павлов
заживяхме в квартал образцов -
най-добър между всички квартали.

Стана мил и любезен народа -
мога дваж да го кажа и триж:
виж,
двамина се сблъскат пред входа
кой да мине последен
и виж,
без особено важна причина
други двама усмихват се там…

В магазина
щандистката Зина
мери стоката точно до грам.

Учениците тръгват навреме,
всеки свойте уроци следи
и с черупки от тиквено семе
не се плюят
тъй, както преди.

Ако седнат бащите на чашка,
съжалително клатят глави:
- Откъде и защо се яви
тая пуста зелена фуражка!…

А кварталът ни сякаш е нов,
затова го обичаме двойно…
Нека вечер си ляга спокойно
старшината Яначко Павлов!