ДА СЛЕДВАМЕ ЗАВЕТИТЕ НА АСЕН ЗЛАТАРОВ

Даяна Тодорова Коджаманова,
ученичка от VIIIA клас,
СОУ „Д-р Петър Берон”,
гр. Тополовград, област Хасково

Личността и делото на проф. д-р Асен Златаров се свързват с най-светлите мигове в историята на българската наука, литература, изкуствознание, общественополитически живот… Името му, име на истински човек, учен и българин, и днес произнасяме с възторг и почит.

И над него не пада нито сянката на забравата, нито тази на съмнението, макар че се навършиха 130 години от рождението му. Той е извън времето и над него. Защото това, което той ни завеща, е с непреходно значение. Свещените завети, отправени към младите, и днес звучат актуално и силно.

Морално чист, изключително скромен и честен, той ни учи на добро и красота, на трудолюбие и справедливост. Въплъщение на високи ценности - излъчва онова духовно сияние и безкористие, които завладяват и извисяват.

За своите съвременници Асен Златаров е „рицар на правдата и свободата”, „апостол на истината и красотата”, „учител на народа”. Едни го сравняват с д-р Петър Берон, други - с Иван Шишманов, а трети - с Леонардо да Винчи. Колко много определения и сравнения в знак на признателност и благоговение! Човекът с многото титли и имена, но с една-едничка същност - неизменно съвременен и вечен.

Нямах търпение да прочета книгите, посветени на проф. Асен Златаров: „Синът на тоя град” от Йордан Нанчев и „Асен Златаров - 130 години от рождението му”, издадени със съдействието на фондация „Вигория”, и отблизо да се запозная с живота на този необикновен учен с многостранни интереси и енциклопедични знания.

Потомък на родолюбива фамилия, у него отрано се възпитава онзи дух на нравствено здраве и национално самочувствие, на които остава верен докрай. Всичките му усилия и неуморимата му жажда за знания и усъвършенстване са насочени към това - да бъде полезен на народа си, да направи известно името на България в Европа и по света.

С научните си открития и художествени произведения той прославя своята родина. От колегите си в Германия е наречен „изтъкнатият познавач на българските хранителни продукти”, а през 1985 г. в сп. „Химия и индустрия” е публикуван неизвестен патент от френското Патентно ведомство на името на Асен Златаров, отнасящ се до фосфатно брашно, получено от зърната на сланутъка.

Поемата „Песен за нея”, изпълнена с неспокойния зов по изгубеното щастие и любовта, с предговор от Константин Гълъбов е преведена на чешки език и достойно представя българската литература.

Където и да се намира - в Швейцария, Германия, Испания, той е изпълнен с мисъл за България. Горещо я обича и вярно и всеотдайно й служи. Не забравя мисията си да черпи знания и опит от световната културна съкровищница, за да бъде полезен на своя народ, пред чийто дух и нереализирани възможности се прекланя.

Вълнуващ е онзи момент, когато на Международния конгрес на химиците в Испания той произнася своята емоционална реч на перфектен френски език. И след бурните поздравления и ръкопляскания името на неизвестна България се носи вече от уста на уста. Истински празник за него и за присъстващите българи!

Трогателни и искрени са неговите последни изповеди, отправени към българската младеж и към най-близките на сърцето му хора.Те звучат като вдъхновена ода на българщината с вазовски патос и преклонение пред родното, своето, българското. Застанал на прага на вечността, той прави своята житейска равносметка.

Преодолял естествения страх от смъртта и осъзнал ценността на ограниченото време, на преден план извежда неудовлетворението от постигнатото. Раздялата с живота не е болезнена и не предизвиква скръб. Той, подобно на библейски мъдрец, стигнал до дълбините на човешкото познание, е разбрал, че „няма незаменими хора, но няма и излишни”. Към своята съпруга се обръща с думите: “На всички ще носиш моята последна усмивка. Който е обичал живота, не може да си иде мрачен и озлобен”.

Силни и оптимистични откровения, изпълнени с обич към живота и хората. Той, вярващият в доброто и красивото, отправя своите последни надежди към младите хора, завещавайки им три основни добродетели: „Любов към труда, любов към науката, любов към народа”. Ученият, който най-високо цени знанието и разума, дълбоко ненавижда невежеството и не може да прости незнанието на своите възпитаници. Затова ги води към върховете на познанието.

Осъзнали това, студентите му никога не се явяват неподготвени, защото изпитът за тях не е само проверка на знания, но и „нравствена кръщавка”, знак за почтеност и труд. Любимият преподавател ги съветва да вярват в собствените си сили и да ценят по-високо способностите и възможностите си, защото и те могат да се мерят с най-големите учени на Европа и света.

Гласът на Асен Златаров достига и до нас - младото поколение на България… И ние, следвайки заветите му, ще останем „до последната си фибра българи”, като браним непоколебимо и всеотдайно достойнството на народа ни, ценим богатството и красотата на звучната българска реч и се стремим към висините на духовното знание…

Неговите идеали на границата на преломното време, в което живеем, трябва да бъдат в основата на ценностната ни система. Да ни помагат да открием не само разковничето на истината, но и корените на националните добродетели, които никога не са подвеждали народа ни в критични ситуации.

Нравствените послания на проф. д-р Асен Златаров са уроци по човечност и родолюбие. Към тях ще се връщаме и ще ги препрочитаме, за да се осветим и въздигнем. Те са нашият духовен светилник, който ще ни води напред, за да ни има, за да пребъдем като българи.