Стиховете на Ирина Сурнина излъчват диханието на Алтайския край, където е родена и отраснала. Свежа, прозрачна образност, впечатляващо жива картинност изпълват развълнуваните й творби, населени със съдби и човешки драми. Те са осезаеми, те са плътни, усещаме ги близки, или ни стават близки. Точно това ме предизвика да преведа на своя език нейни стихотворения.

Ирина Сурнина (родена в 1970 г.) е поет, но и концертиращ музикант (свири на цигулка) и рисува (книгата е илюстрирана с нейни рисунки). Това е онази многозначна артистичност, с която ме облъхнаха стихотворенията й. Досещате се каква душевно усещане може да предизвика такъв един сборник, получен по пощата като приятелски жест. А би ли могло да е иначе при днешните нарушени взаимовръзки между двата славяно-православни народа!

Поетесата е завършила Литературния институт „Максим Горки”. Членува в Съюза на писателите на Русия. Сега живее в Москва.

Тихомир Йорданов

Ирина Сурнина. „Ехо”, издателство МПС, Варна, 2015, превод: Тихомир Йорданов