НЕБИВАЛО ЧУДО

Анатолий Петров

В обезлюдяващото село, разположено недалеч от река Искър, в семейството на пенсионирания бояджия Блажо Вутев се случиха неприятни събития. След много скандали осиновената им дъщеря, образовано момиче, извести на приемните си родители, че ги напуска завинаги и заминава с приятеля си за Норвегия.
Не мина и седмица, когато се случи друго. Пред къщата на бояджията, в един прекрасен ден, спря луксозна лека кола. От колата слезе млад, елегантно облечен мъж, с атлетично телосложение. Викна на жената на Вутев, която стоеше отчаяна в двора:
- Хайде, лельо, качвай се!
Жената грабна голям чувал, напълнен с дрехи и тръгна към племенника си. Съпругът й я последва, изричайки псувни и ругатни. Младият мъж го спря. Хвана го за яката на дрехата и през портата го натика обратно в двора, тъй че той се олюля и изпусна обратно ножа, който размахваше.
Настанявайки се в колата, съпругата изкрещя:
- Напускам те завинаги! - И додаде куп проклетии.
В колата прозвуча музика от прочути танга. Шофьорът потегли.Триъгълното матово лице, с изострена брадичка и хитровъртящи се очи на Блажо, придоби още по-зловещ вид. Обикаляше около къщата, ругаеше, отправяше закани. Грабна легналата на прозореца котка и я изхвърли на улицата.
Беше краят на август. На следващия ден, усамотеният съпруг седеше на стъпалата на къщата и пушеше цигара след цигара. По улицата мина селската врачка баба Христина Рашовица, която с бобени зърна предсказваше бъдещето, та хората я почитаха. Викна:
- Блажо, не ти остава нищо друго освен това - да се кандидатираш за кмет на селото ни! Веднъж, като те споменах при врачуване, бобените зърна блеснаха! Задава ти се голям късмет! Хубава поличба за селото ни! А сега се скрий, защото идва силна буря с пороен дъжд и гръмотевици…
Не й отговори, замисли се. Не след дълго се изви бурята, предсказана от врачката. Изненадан от предсказанията, две нощи той не спа. Размишляваше и се виждаше как гордо седи на кметския стол.
Неочаквано в дома му нахлу съседът Славчо Пъздерката. От вратата викна:
- Кандидатирай се за кмет на селото ни! Ще бъдеш избран! Глас народен, глас Божий! Отсега честито!
Дълго разговаряха, умуваха, коментираха. И Блажо взе твърдото решение - да се кандидатира за кмет на селото. Но със собствена бюлетина. Пъздерката добави:
- Изтегли от някоя банка две хиляди лева. Парите ще ти трябват за туй-онуй, както е прието преди избори. А като станеш кмет и асфалтираш улиците, ще си прихванеш парите от строителя.
- Не само ще асфалтирам улиците, но и ще ги боядисам, тъй че мнозина да разберат кой е Блажо Вутев! Сегашният кмет не е никакъв. Говори като адвокат. Издокарва се с костюми, та да каже на хората: „Вижте ме, кой съм!”. Привечер, като удари две ракии в кръчмата, излиза навън и започва да приказва по джиесема на някакъв чужд език, дали френски, английски или китайски… Говори тъй, за да не разберат хората с кого и какво хортува…
На следващия ден кандидатът за кмет изтегли пари от банка в града, убеден в изборната си победа. И през вечер даваше разкошни вечери на избирателите в двете кръчми на селото, тъй че гостите не само да гласуват за него, но и да агитират останалите. Мнозина го поздравяваха за изборната победа. Коментираха, ако някои оспорят неговата изборна бюлетина, да оспорят народния вот, Европа ще ги порицае.
На врачката Вутев купи телевизор със сателитна чиния. На Славчо Пъздерката - нов костюм, на внука на Мара кривачката - велосипед, а на нея - чорапогащи, блуза и скъп парфюм.
На бяла, гланцова хартия, печатница в града отпечата бюлетината му. На нея с красиви черни букви бе написан: „Блажо Вутев Байтошев - кмет”. От доверени хора тя бе раздадена на избирателите.
Редяха се дни. Предизборната кампания бушуваше с пълна сила. В дъждовната вечер, когато избирателите бяха се събрали на поредния банкет в кръчмата, един от тях викна:
- Небивало чудо ще стане в селото ни! Честит избор, господин кмете!
Доволен, Блажо кимаше усмихнат и даваше знак на кръчмаря, да донесе още ядене и пиене.
Кандидатите за кметове на селото бяха трима: двама мъже и една жена, а Блажо - четвъртият.
Настъпи дългоочакваният ден на местните избори. Денят беше неделя, ден преди християнският празник Димитровден.
Около обяд, в дома на кандидата за кмет нахлуха група съселяни. Уверяваха го, че той води в предизборната битка. Доволен, Блажо отвори бутилки с водка и уиски, чевръсто поднасяше мезета.
По едно време кандидатът за кмет вдигна тост за всички и извика:
- Небивало чудо стана, господа! - и изпи до дъно чашата с уиски.
Вечерта, когато избирателната секция в селото обяви резултатите, се оказа, че кандидата за кмет Блажо Вутев Байтошев са пуснати само седем бюлетини и то незаконни, нерегистрирани според закона. За кмет на селото бе избрана млада жена, завършила Великотърновския университет.

Днес, след като новата кметица встъпи официално в длъжност, над селото се развихри буря, наподобяваща природно бедствие.
На сутринта кметицата тръгна из селото, за да установи щетите. Видя, че е отнесен покривът само на къщата на Блажо, която самотно стърчеше в края на селото. Тя рече:
- Какво чудо!
- Небивало чудо…- отвърнаха в хор придружаващите я.
Къщата беше отключена. С жално мяукане ги посрещна котката, която преди време бе изхвърлена на улицата. Вътре нямаше никой, всичко бе разхвърляно, изпотрошено. От стопанина - никаква вест. Предполагаха, че е заминал някъде по Света, за да търси ново чудо, което не е чак толкова небивало…