Димитринка Ангелова Караиванова,
преподавател по български език и литература,
главен учител в СОУ „Д-р Петър Берон”,
гр. Тополовград, обл. Хасково

                                Асен Златаров е велик човек. У нас той няма да се повтори.

                                                                                                         Николай Райнов

Казват, че запаметеното най-рано остава най-дълго в съзнанието. Затова и детските ни спомени са най-силни. Те преминават през целия ни живот, оформят нашите представи, определят отношението ни към света и хората. А понякога провокират въображението ни и подтикват към размисли…

Държа в ръцете си книгата „Асен Златаров - 130 години от рождението му”, издадена със съдействието на фондация „Вигория”. Прелиствам отново страниците й и препрочитам с интерес и духовна наслада всяка статия и спомен, посветени на този велик и достоен българин, който остана за поколенията пример за подражание.

Ръководейки се от любовта към науката и истината, всеки миг от своя кратък, но смислен и съдържателен живот той поставя в служба на народа, в служба на младото поколение. Може би затова е от малцината избрани български синове, които още приживе си извоюват привилегията - да им се вярва безрезервно, безусловно. Защото той е човекът, ученият, общественикът, слял в едно слово и дело.

Затова и младите хора го уважават и следват, смятат го за свой духовен водач, учител и вдъхновител. Мигове, преди да приключи земния си път, успял да надмогне изтощителните физически страдания, той отправя последни заръки към младежта- „златната валута на българския народ” - неговото бъдеще.

Те придобиват значение на съкровени завети, които звучат искрено и истински: „Идеалът винаги побеждава, стига да е смислен, висок и човечен”. Прочитам за кой ли път тези мъдри слова и се опитвам да ги свържа с нещо преживяно отдавна, но някак си мило и скъпо на сърцето ми. Искам да изтегля от тях цялата енергия и сила на спомена и да се докосна по свой начин до обаятелната личност на познатия и недотам познат професор Асен Златаров.

Бях ученичка в първи клас. Любопитни и палави, ние тичахме по коридорите и обикаляхме всички класни стаи в родното училище. Само в кабинета по химия не влизахме, защото в повечето време той оставаше заключен…Нямахме търпение да надникнем вътре и да разберем какви тайни се крият там. Вече бях прочела приказката, според която в заключената стая на древния мъдрец е най-хубавото - книгата и хурката с вретеното - символите на знанието и труда. Скрито се надявах и тук да се намира най-ценното, което трябва да се пази и почита.

Когато след години за първи път влязох в кабинета по химия, наред с витрините, изпълнени с епруветки, колби и стъкленици с надписи на латински език, най-силно привлече погледа ми портретът на Асен Златаров над черната дъска. Оттам ме гледаха топлите и разбиращи очи, които излъчваха светлина и доброта. Одухотвореното му и спокойно лице вдъхваше увереност и сигурност.

А под портрета стояха и духовните завети на учения от неговата последна „лекция”: „Любов към труда, любов към истината, любов към народа…Идеалът винаги побеждава…”. Велики послания! Силни и вдъхновяващи слова, изпълнени с любов и вяра, човешка доброта и отзивчивост.

Трудно ми беше тогава да разбера странното на пръв поглед съжителство на строгия и подреден свят на химичните знания с такива обаятелни, дълбоко смислени напътствия и уроци. За мен Асен Златаров беше ученият със забележителни постижения и изследвания в областта на органичната и аналитична химия. Не знаех за писателските му прояви и не бях чела неговите литературнокритични статии, стихове и поеми…

По- късно щях да разбера, че той е проникнал не само в тайните на Всемира и дълбините на философската мисъл, но и в сложния свят на човешките чувства и стремления. Израснал в интелигентна среда, сред будни и образовани родители, той още от дете няма търпение да разбере и разгадае истините за “този хубав Божи свят”. Лабораторията в родния му дом и бащините напътствия за значението на химията откриват пред него неизбродимия свят на науката.

А неспокойното му сърце и любовта към книгите го свързват завинаги с поезията и литературата. В писмо до своята любима Евдокия той сам споделя: “Мисля и разбирам, че съм двойник, че съм синтез на две противоположни начала. Едното ми Аз е поетът, другото-химикът”. И по-нататък в писмото той изразява увереност,че за в бъдеще и двете му Аз ще живеят в съгласие.

Тези малки лирически късове разкриват сложния и богат, но вътрешно единен свят на една хармонична и всестранно надарена личност, която еднакво принадлежи както на науката, така и на поезията. И нито за миг не нарушава това чудно съзвучие между художествено-философските виждания и научните си проникновения в богатото си и многолико творчество.

Овладяването на химичната наука той съчетава по един удивителен начин с писане на стихове, с изучаване на литературни школи, с произнасяне на пламенни речи. Културен феномен с широки духовни интереси из всички области на човешкото знание-химия, биология, физика, литературна критика, ораторско изкуство… Човек вселена…

Убеден в познаваемостта на света и в общочовешката мисия на науката и културата,в знаменитата си реч по време на IX Международен конгрес на химиците в Испания през 1934 г. той призовава: „…срещу печалното и пълно с невяра:не познаваме и не ще познаем, да кажем достойно на наследниците на оня, що някога изтръгна огъня от боговете: Познаваме и ще познаем!” Това е неговият девиз, от който се ръководи в науката и в живота до последния си миг.

Жаждата за знания е толкова голяма, че всеки ден за него е смислен, само ако му носи нови познания, ако му открива широки хоризонти. Възхита предизвикват изключителното му трудолюбие, постоянство и упоритост, с които той достига до дълбоки и значими открития в науката, предизвикали интерес сред наши и чужди учени. Публикувал е повече от 80 научни труда, изнесъл е над 1000 беседи из цялата страна, сътрудничил е на 37 български списания…

Енциклопедичните му интереси и работата му в различни области правят невъзможно да се обхванат всички страни от широкоаспектната му дейност. А докъде не се докосна талантливото му перо и къде не броди неговият вечно търсещ дух? От слънцето и космическите тела до тайните на морето, от цинковата терапия до леблебията и соята, от цветната реакция за откриване на азотистата киселина до броматологията и науката за храните, от „Световните тайни и Айнщайн” до „Трагедията на Яворов”… И всичко в едно сложно и хармонично единство - логика и емоция, абстрактност и конкретика, човек и природа… Едно необятно духовно пространство…

„Закърмил мисълта си с богатствата на гения”, изпълнен с преклонение пред красивото и възвишеното в живота, той изпя най-светлите химни на любовта - поемите „Цветя за него” и „Песен за нея”, написа статии и портрети на наши и чужди поети и писатели. Като истински познавач и ценител на литературата той с изключителна точност и лиризъм проникна в сърцевината на художествените произведения и ги озари със светлината на звучната българска реч.

Жадни да се докоснат до огненото му слово, за неговите почитатели и слушатели тесни се оказват училищата, класните стаи, читалищните зали. Почти 30 години този обаятелен лектор обикаля села и градове и разпръсква искрата на знанието и духовността, зове към човеколюбие и правда… И този негов неудържим устрем към красота и добротворство обединява в едно - копнежа към съвършенство и в природата, и в живота на обществото.

Винаги и навсякъде, пръв сред най-първите, той може да се сравни единствено с Вселената, с вечността, с безкрая… Защото извършеното от него е огромно, необхватно, недостижимо и велико… Честит е народът ни, че има такива синове като професор Асен Златаров, самочувствието си да повдигне във време, в което му е страшно потребно. И той не е само син на Хасково - „на тоя град”, а е син на цяла България, принадлежи на прогресивното човечество, на бъдещето.

Прочитам и последните страници от книгата, посветена на Асен Златаров…
Искам отново да се завърна към ученическите си спомени, с които започнах своите размисли. Не, не само към спомена. Мечтая отново да прекрача прага на родното училище и да надникна в кабинета по химия. Не знам дали все още е заключен, толкова години изминаха оттогава. Държа в ръцете си няколко ключа и съм сигурна, че всеки от тях ще отвори свещения портал.

А оттам нататък всичко е по-лесно, защото пътят е открит. Духовното сияние на достигналия вселенските висоти ще ме пречисти и озари. Та нали предимството на посветения в тайните на знанието се състои в това да преоткрива магията на хубавото, осветено от еликсира на безсмъртието.