Анита Коларова

В лъскавата лимузина седеше мацка.
Мацката беше невероятно красива и бутиково опакована.
Чакаше Собственика си и скучаеше.
Погледна към тротоара, по който, залитайки, се зададе млад мъж.
Високият млад мъж беше клошар.
Което личеше по всичко.
Нахлупена шапка на дупки пазеше главата му.
Панталонът беше от военен маскировъчен плат.
Сакото се държеше на едно копче.
Тъничък ноемврийски вятър пронизваше сенчести дворове.
Клошарят спря пред тротоарния циментовия цилиндър за смет и набързо го разрови. После извади от него пластмасова бутилка с ярки етикети. На дъното й се мъдреше нектар, отдавна загубил цвета си.
Клошарят извади с два пръста, като балетмайстор, бутилката, и изпи съдържанието й на екс.
- Изпих те!
Оня в него, който някога бе Някой, знаеше, че не трябва да пие тази гадост, но оня, който сега бе Никой, трябваше да има нещо в стомаха си.
По същия начин щеше да намери някоя плесенясала кифла или баничка и да погълне с думите:
- Изядох те!
Клошарят казваше това на Живота: „Изпих те”, „Изядох те”!
Това беше неговата съпротива.
Мацката потръпна от отвращение.
Отвърна поглед и протегна ръка, за да провери маникюра си.
Беше невероятно красива.
Беше луксозно опакована мацка.