РАННИ СТИХОТВОРЕНИЯ

ЧАСТ II (1989)

Роман Кисьов

НИКОЙ НЕ МЕ Е ПИТАЛ…

Никой не ме е питал
искал ли съм да се раждам.
Никой не ме е питал
искал ли съм да живея
точно тук, сега, във този век…
И не ме е питал никой
искал ли съм да съм този,
който всъщност съм.
Живота си не аз избрах -
той мен избра.
А когато му омръзна някой ден,
ще си отиде,
без да ме попита
искам ли да се разделяме.

1989


САМОЛИЧНОСТ

Аз съм идеалистът-прагматик.
Аз съм моралистът-развратник.
Аз съм геният-бездарник,
хуманистът-диктатор,
християнинът-безбожник…
Аз съм
недоверчивият наивник,
кроткият бунтар…
Аз съм
безногият атлет,
безръкият боксьор,
слепият стрелец…
Аз съм този, който
денем брои звездите,
а нощем се грее на слънце.
Аз съм този, който
гори под вода,
а се дави във пламъци.
Аз съм този, който
лети пълзешком
и пълзейки лети.
Аз съм този, който
пътува към себе си
в обратна посока.
О, аз съм този, който
умира всеки миг,
а живее цяла вечност.

1989


ИТАКА

               „…навярно вече си разбрал
                Итаките що значат.”
                                   К. Кавафис

И аз съм Одисей,
но неизвестен.
За мене никой нищичко не чу
и никой не разбра за хитростта ми…

Защото никога Итака не напуснах.

В живота си не срещнах ни веднъж
циклопи, ластригони и сирени.
Троянски кон не построих
и с подвизи не се прочух…

Защото никога Итака не напуснах.

За силата на моя лък и смелостта ми
никой не узна.
Дори и Пенелопа в любовта си
към мен отдавна охладня…

Защото никога Итака не напуснах.

13.09.1989


ПРИСЪДА

На доживотен затвор съм осъден
да живея в своето тяло.
И да нося постоянно тежестта
на сърцето си
и отровата на болния си мозък.
Да плувам по течението на кръвта си,
да жонглирам с чувствата си.
По движението на звездите да гадая
чертите на лицето си
и без отдих да броя
бръчките си по челото…

Ето - изживявам покорно
своята тежка присъда.

Но все пак е чудесно,
че понякога
излизам на свобода -
винаги, когато сънувам.

1989


СЪН

Всяка нощ аз сънувам своето минало.
Всяка нощ преживявам отново
изминалия свой живот.
Всяка следваща нощ
сънят ми все повече расте,
увеличен от всеки нов мой ден.
Така дните на живота ми
непрекъснато се смаляват,
докато накрая съвсем се стопят,
а сънят ми стане толкова дълъг,
че няма да мога
да се събудя.

1989


БАРИЕРИ

Сънувайки,
сънят не ме оставя да заспя.

Влюбвайки се,
любовта ми пречи да обичам.

Плачейки,
плачът не ми позволява да скърбя.

Смеейки се,
смехът ми пречи да се радвам.

Живеейки,
животът ми е пречка да живея.

1989


***

луната
кръглата луна
нараства
постепенно
изпълва
рамката на моя прозорец
вмъква се
в стаята ми
разговаря с мен
чрез гласовете на умрелите
които помня
толкова е хубав изгледа
през прозореца ми -
кратери кратери
сенки
и Земята -
голяма колкото монета -
залязва
зад хоризонта

1989


***

Часовниците спряха.
Слънцето се скри.
Времето се изпари.
Тихо.
Тихо.
В стаята сме трима:
Аз,
детето, което някога съм бил,
и старецът,
който някога ще бъда.
Тихо.
Тихо.
Ние заедно стоим -
три върха
от бермудския триъгълник
на моя подарен живот…

Загадката остава неразкрита.

1989


КЪМ ТЕОРИЯТА ЗА ПРЕРАЖДАНЕТО

Напрягам цялата си памет,
но все не мога да си спомня
какъв съм бил преди да се родя -
тревичка ли съм бил,
човек или пък славей?…
Нима пределите на паметта
достигат и се разпростират
само в границите на един живот?
Не мога и да си представя
как в следващия си живот
ще бъда някаква коза -
ще блея кротко
и няма да си спомням нищо
от това, което съм сега,
от това, което днес ме радва
и вълнува…
Недоумявам
само като си помисля,
че онзи плах врабец на клона
може би е прероден Наполеон
и не помни той, горкият,
своите победи и разгроми.
Или пък, че Микеланджело
е прероден във онзи гълъб,
кацнал върху статуята на Давид -
пърха със криле и гука,
без да подозира,
че се разхожда върху собствения си
шедьовър.

1989


ВЯРВАЙ В МЕН!

Вярвай в мен,
защото аз не вярвам в теб!

Вярвай в себе си и в мен,
защото аз на себе си не вярвам!

Вярвай в мен,
защото аз не вярвам в Бог!

Вярвай в Бог и в мен,
защото аз на хората не вярвам!

Вярвай в хората и в мен,
защото аз в смъртта не вярвам!

Вярвай на смъртта!

Усъмниш ли се,
вярата ми ще се върне!

1989


ВРАТИТЕ НА РАЯ

Мрачно е небето.
Тежко и оловно е небето.
Страшно е небето.
Тресе се то от гръм и мълнии.

О, не. Не си мислете,
че този тътен и гърмежи
са физичните явления,
познати вече на науката!…
Това са яростните удари с юмруци
на блажените
по портите на рая.

1989


ИНДИГО

Зад гърба си отхвърлям
листи изписани,
дни отлетели…
На работната маса
пред мен
ляга белият лист,
ляга новият ден.
Но всички дни до един
така си приличат,
сякаш помежду им
поставям индиго.

1989


ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

Белоснежното поле на листа
е минирано със строфи.
Строфите се взривяват на думи.
Думите се взривяват на срички.
Сричките се взривяват на букви.
Буквите - парченца шрапнел -
заседнали в мен,
ме разкъсват от болка.

1989