Борис Василев

Из книгата „Юнаци веселяци” (1938)

Веднъж, тъкмо по гроздобер, циганин минавал край лозе. Берачките пеели и пълнели големи кошници. Мъжете изсипвали чибурите в кораба, а господарят избирал хубавото грозде за зимата.
Спрял се Манго, примижал и викнал:
- Хей, татенце, да си харен да ми дадеш едно грозденце. Това лято зрънце не съм клъвнал. Вярвай Бога.
Стопанинът бил добър човек. Посмял се и отвърнал:
- Тъй ли, Манго? Да ти дам, бе. Бог го наспори и повече, отколкото трябва. Влез в лозето и яж до насита!
Циганинът трепнал учудено, помълчал и пак попитал:
- Ами от кораба бива ли да ям, бащице?
- Ее, ти пък… от кораба. Бери си сам. Хайде, влизай!
Ала Манго останал изправен край лозето.
- Какво чакаш? - попитал го стопанинът.
- Ех, чиченце, не знам колко декара ти е лозето. Меря го.
- Защо пък го мериш? Та няма да го купуваш.
- Где ти пари в мене, господарю, но ти каза да ям до пресита. Както съм прегладнял, ако лозето е само два-три декара и, щом не даваш да си доям от кораба, не струва само да се захващам.
Стопанинът дълго се смял, па казал:
- Слушай, Манго, изядеш ли гроздето по лозите, отивай направо на кораба. Никого не питай вече! Яж, колкото можеш!
Манго пристъпил, па се спрял. Надигнал се на пръсти, огледал лозето още веднъж от край до край, несъгласно заклатил глава и проточил глас:
- Ой, деденце, бива ли да ям и шума?
- Шума? Та ти да не си добиче? - рекъл стопанинът.
- Позволи ми, бащице! Нека мъничко застеля корема с шума, че после гроздето ще наложа отгоре присладенко.
- Е, добре. Яж и шума - засмял е добродушно стопанинът.
Чак тогава Манго се спуснал въз лозите и почнал да шмули листата му. А когото оголил няколко, неочаквано се свил на две и притиснал корема си. От последното пръскане дъжд не капнал. Листата не били отмити от синия камък. Затръткал се Манго, с душа се прощава. Притичал стопанинът и го подканил:
- Хапни си, хапни си грозденце отгоре. Може да ти отмине.
- Какво? Грозде ли? Както ми пука коремът, дори зрънце връз шумата не мога да турна. Кой дявол ме караше да мина от тук. Да се не види и лозето, и главата ти, макар!
Струпали се берачите да се посмеят от сърце.
Манго погледал, погледал гроздовете, които така си висели по лозите, па с ругатни се измъкнал от проклетото лозе…