Алваро Кункейро

превод: Литературен свят

Из „Приказки и легенди за морето” (1982)

Фламандски ерудит, родом от Харлем - града, възпят от Алоизиус Бертран в един откъс (като подарък за читателя, той се прилага към нашата статия) от неговия Gaspard de la Nuit (1), е събрал известия за появите на Летящия Холандец в различни части на света, започвайки от 1614 г. Ерудитът се казва Михаел ван дер Веен; ученик е на знаменития Хьойзинха. Дългото изброяване на свидетелства за мимолетните срещи с Холандеца едва ли ще остави място за съмнение в душата на любознателния читател.

1713 година: в Генуа пристига кораб и стар лигурийски моряк разпознава холандския капитан, с когото е пиянствал в Лисабон през 1689 г.; минали са двадесет и четири пролети, а Холандеца е все така млад, чернокос и все така нервно-меланхоличен. Разпространяват се слухове за магьосничество, които стигат до генуезките съдебни власти и в едно бурно утро капитанът бяга.

Но през 1718 г. Холандеца е видян от жителите на Сен Мало: той съблазнява дъщерята съветник от Сметната палата, похищава я и след няколко дни я захвърля на италианския бряг; изгубилото ума си момиче умира с викове за «човека, който изгаря».

През 1736 г. той е пак в Лисабон, където идва от Нова Испания; посещавайки жена на улица Руа душ Франкейруш, капитанът й носи вести за мъжа й, който държи хан във Веракрус. Дамите от пръв поглед отдават на Холандеца сърцата си, но португалката - любовница на един негър - решава да убие и ограби скиталеца. Чернокожият злодей го удря с кинжал; острото лезвие се счупва в тялото на моряка като крехко стъкло и негърът се спасява с бягство, крещейки от ужас, а жената, виждайки, че измамата й е разкрита, се обесва. Холандеца изчезва. Търси вятъра… Почти всички, които се сблъскват с Летящия Холандец, полудяват; не е известно как ще бъде сложен край на безизходните му скиталчества. Какво ще избави нещастника от проклятието? Господин Ван дер Веен твърди: «Невинна и доброволно дадена кръв - живот за живот - може да е цената за изкуплението».

Но през 1751 г. Летящия Холандец още не е спасен: виждат го в Неапол. Една аристократка му определя среща: отивайки при нея, той се сблъсква с мъжа й и с двамата братя на хубавицата, които вадят шпаги. Холандеца нанася и на тримата коронния си удар, ранявайки всеки в устата и бяга. Дамата разказва на неаполитанската полиция за беглеца, съобщавайки, че той може да остане на сушата не повече от девет дни, а после е принуден да странства по моретата девет месеца, че капитанът може да умре само от огън и че на въпроса за името му, отвърнал: «Наричай ме Чужденеца!»

За Холандеца не се чува нищо до 1779 г., когато, озовал се в Лондон, той купува два пистолета с разкошна украса; дадените от него три златни монети изгарят ръката на търговеца. Бакалинът пада безчувствен, а красивата му жена прегръща моряка, целува го и моли да бягат, докато мъжът й не е дошъл на себе си. Всичко това се случва пред очите на смаяния калфа. От прага на магазинчето странникът казва на разплаканата жена: «Помни Холандеца, който никога няма да се върне!»

Твърде любопитен епизод - състоялият се през 1819 г. разговор на скитника с Клод Габен дьо ла Томиер, бившия секретар на Фуше, вече срещал се с Холандеца в Любек, по време на европейската блокада (2). Разговорът е за това как да се похити Наполеон от остров Света Елена и да се докара в Бордо. Холандеца поставя три условия: императорът трябва да се качи на кораба му сам и да прекара целия път със завързани очи в каютата; морякът трябва да получи толкова злато, колкото тежи Бонапарт; Габен трябва да разреши брака на четиринадесетгодишната си внучка - най-красивата мома за женене във Франция - с неуловимия скиталец. Габен пише за това на Люсиен Бонапарт и други членове на императорското семейство, но отговорът идва твърде късно. Холандеца отплава, за да се върне в Марсилия след година, когато Габен вече е починал, а внучката му е венчана за офицер от конната артилерия.

Това е последното достоверно известие за Летящия Холандец, открито от нидерландския учен, професор Михаел ван дер Веен.

А ето как е описал Харлем Алоизиус Бертран: «Харлем, концентрация на изумителна фантазия, с която е богата фламандската школа. Харлем, изобразяван от Питер Брьогел, Питер Неф, Давид Тенирс и Рембранд: синята вода, трептяща в канала; църквата, в която гори златен витраж; каменният балкон с простряно за сушене бельо; зелената от хмел керемида; щъркелите, които бият с криле на градския часовник, протягайки шии към небето и ловейки с клюнове капките дъжд; неспокойният кмет, поглаждащ двойната си брадичка; влюбената цветарка, която слабее, съзерцавайки лалетата; циганката, мечтателно подръпваща струните на мандолина; удрящият дайре старец; момчето, надуващо мехур; пияниците, които пушат около тесните врати; слугинята от хана, която окачва от прозореца мъртъв фазан».

Такъв е Харлем на Михаел ван дер Веен и безсмъртния Летящ Холандец.

—————————–

Бележки:

1. Гаспар от нощта (фр).

2. В друга статия («Известия за Летящия Холандец») Кункейро, споменавайки за този разговор, нарича събеседника на Холандеца самия Фуше, ръководител на наполеоновата полиция.