Уилям Сароян

превод: Литературен свят

Из „Притчи Сароянови” (1941)

III. Затова как мечката съжали глупавия ловец, който продал меча кожа, преди да убие мечка  

За да осмее скудоумието на онези, чиито амбиции и мечти изпреварват хода на събитията, моят чичо разказа как някога живели двама арабина, единият разсъдлив, другият безразсъден, които веднъж тръгнали на лов за мечка в планината.

- Аз вече продадох кожата на моята мечка - похвалил се глупавият ловец. - А ти?

- Не, - отговорил проницателният ловец. - Ще помисля за това, когато убия мечка. А ти защо си толкова сигурен?

- Е - казал другият, - просто съм изкусен стрелец, познавач на мечешките навици, а и съм предприемчив в продажбите.

Те се качили високо в планината и там пътищата им се разделили. Зад един огромен камък се появил огромен мечок. Лекомисленият ловец изпуснал пушката си, хвърлил се на земята и се престорил на мъртъв. Мечокът се приближил към него, подушил го и се изпикал на лицето му, след което бавно се отдалечил. Когато мечокът бил вече далече, злощастният арабин станал и избърсал лицето си. Тогава дошъл при него другият арабин и попитал:

- Какво ти каза мечката?

Неразумният ловец, който сега малко се вразумил, отвърнал:

- Каза ми: “Следващият път първо одери кожата ми, а после я продавай”. 

VII. Какво се случва, когато се опиташ да угодиш на някого

 В едно семейство живял слепец, на когото домашните давали само най-доброто: храна, дрехи, легло, одеяла и така нататък, но той, таейки обида, все едно се оплаквал ден и нощ от лошо отношение. Всички пиели вода, а слепецът - мляко, всички се задоволявали с една пиала ориз, а на слепия давали три, всички изяждали половин самун хляб, а слепецът получавал цели три, но въпреки всичко бил все недоволен. В гнева и отчаянието си те заколили агне, сготвили го, сложили го на поднос и го поставили пред слепеца. Той подушил гощавката и започнал да опипва храната, за да разбере колко е голяма, после започнал да яде, но преди да преглътне първия залък, казал:

- Ако на мен ми се е паднало толкова много, колко ли са оставили за себе си?!

XXIII. Какво казал свещеникът на душегубеца, претъпил общоприетите правила на безчовечно поведение

Свещеникът се обърна към човека, който му заби нож в гърба, съсредоточено се вгледа в лицето му и, умирайки, каза:

- Защо ме убиваш? Та нали не съм ти направил нищо добро.