Уилям Сароян

Уилям Сароян (William Saroyan), американски писател от арменски произход, е роден на 31.08.1908 г. в град Фресно, щата Калифорния, в бедно емигрантско семейство, избягало от град Битлис, Западна Армения (дн. Турция) в САЩ поради арменския геноцид. Син на поета Арменак Сароян. От 1935 г. посещава четири пъти Съветска Армения, а през 1964 г. - града на предците си Битлис. Дебютира с книгата „Дръзкия младеж на летящия трапец” (1934). Автор е на повече от 60 книги, сред които 10 романа, 12 пиеси, повече от 3000 разказа, както и стихове. Произведения: „Андраник Арменски” (разкази, 1936), „Малки деца” (разкази, 1937), „В планината на сърцето ми” (пиеса, 1939), „Най-хубавите години от вашия живот” (пиеса, 1939), „Наричат ме Арам” (разкази, 1940), „Притчи Сароянови” (1941), „Прекрасни хора” (пиеса, 1941), „Човешка комедия” (повест, 1943), „Скъпото момче” (разкази, 1944), „Приключенията на Уесли Джаксън” (роман, 1946), „Мамо, обичам те” (роман, 1956), „Пещерни хора” (пиеса, 1957), „Момчета и момичета” (роман, 1963), „Местата, където прекарах времето си” (спомени, 1972), „Битлис” (пиеса, 1975). Отказва наградата „Пулицър” (1940), присъдена му за пиесата „Времето на вашия живот”. Носител на „Оскар” (1944) за най-добър литературен първоизточник - „Човешка комедия”. Два пъти е бил женен за Карол Маркус. Умира на 18.05.1981 г. във Фресно. У нас са издадени книгите му: „Човешка комедия” (1959, 2015), „Велик род сме ние” (1961), „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света” (1971; 1980; 2007), „Некролози” (1984), „Мамо, обичам те” (2000), „Той и тя” (2006), „Светът, денят, нощта, аз” (2007), „Един ден от залеза на света” (2010). Кредо: „Въпреки, че пиша на английски и че съм роден в Америка, аз се смятам за арменски писател. Думите, които употребявам, са английски, средата, за която пиша, е американска, но душата, която ме принуждава да пиша, е арменска. Значи аз съм арменски писател и дълбоко ценя честта да принадлежа към семейството на арменските писатели.” Сърцето му е погребано в Армения, в подножието на Арарат, недалеч от езерото Ван.


Публикации:


Проза:

ПРИТЧИ/ брой 78 ноември 2015