Влад Ривлин

превод: Литературен свят

В огледалата се отразява всичко: небето, къщите, хората, животът.
Тези огледала стоят на входа на магазина, където се продават техните събратя от всички форми и габарити.
Колко години съществува този магазин, не знам, може двадесет, а може и петдесет години.
Срещу магазина, през пътя, има двуетажна къща. На колко години е тя, също не знам, но е на не по-малко от двеста.
Като че ли къщата не е голяма, но изглежда, че гледа улицата и минувачите отвисоко, като много стар човек, когото вече с нищо не можеш да учудиш.
Къщата се отразява в огледалата така ясно, както и небето.
Минувачите, вървящи в различни посоки, също се отрязват в огледалата към улицата.
Някой се отразява и дори не го забелязва, а някои, предимно жени, неволно се попременят или променят външния си вид, приближавайки към огледалата.
Кривят се пред големите огледала от стъкло подрастващите.
С недоумение гледат в стъклата влюбените, случайно забелязвайки това чудо сред града, усмихват се и продължават нататък.
Погледна в огледало фотограф. Замисли се. Огледа се наоколо: как да покаже всичко това? За кого? Защо?
Колко хора минават ежедневно, в продължение на седмици, месеци, години, десетилетия, по тази улица, край тези огледала?
Хиляди, а може и милиони.
И нищо, абсолютно нищо, никакви следи от тези хора, безстрастните свидетели на живота - огледалата, няма да съхранят.
Само небето постоянно се отразява в стъклените им очи, и още - старата къща. И нищо друго.

2015