Иван Бунин

превод: Татяна Любенова

***

Как изящна и светла е пролетта!
Да погледнем в очите си - двама.
И кажи ми: отде иде тази тъга?
И защо ти тъй ласкава стана?

Но мълчиш, като цвете си слаба, сама…
О, мълчи! Аз не искам признания:
Тази ласка, знам, е прощаване тя -
и отново съм сам аз!

1899

—————————–

***

Като мечтите ми - печална е нощта.
В широката и глуха степ трепти,
самотен огън някъде блести…
В сърцето много обич и тъга.

Кому и как ще кажеш ти това -
какво зове те и сърцето с що пълно?
- Пътят далечен, а степта безмълвна,
като мечтите ми - печална е нощта.

1900 г.

***

Как светла, как нарядна весна!
Погляди мне в глаза, как бывало.
И скажи: отчего ты грустна?
Отчего ты так ласкава стала?

Но молчишь ты, слаба как цветок…
О, молчи! Мне не надо признанья:
Я узнал эту ласку прощанья -
Я опять одинок!

1899

—————————–

***

Ночь печальна, как мечты мои.
Далеко в глухой степи широкой
Огонек мерцает одинокий…
В сердце много грусти и любви.

Но кому и как расскажеш ты,
Что зовет тебя, чем сердце полно?
- Путь далек, глухая степь безмолвна,
Ночь печална, как мои мечты.

1900