БРЕЗАТА

Владимир Георгиев

Изгни брезата. Беше хубаво дърво - много бързо порасна, стана пухкава и грамадна, клоните й бяха така гъсти, че чак не позволяваха на слънчевите лъчи да ги разделят, обичаха се и се бяха сплели един в друг като коса на младо момиче. Тя си беше млада - нямаше и десетина години. Хубаво дърво, обичах да го гледам сутрин, когато се събуждаше и леко поклащаше снагата си да се поразкърши.
Някак неусетно, тихо и бързо порасна, закри дървената хралупа за птички, която бях заковал на стената на оградата. Никаква птичка не завъди гнездо там, така си пустееше. Не ме беше яд, но ми бе странно - що птици, що нещо цвърчаха в брезата, а не се сещаха, че могат да си изградят свой дом в готовата хралупка. Може би трябваше да я поставя на някой клон на дървото. Има време, и това може да стане.
Но се оказа, че няма време.
- Татко, ела, нещо й е станало на брезата - каза малкият.
Отидох, мислех, че се шегува: знаеше, че тя ми е слабост. Беше се килнала на едната страна. Огледах я, нямаше нищо, кората й бе същата, бялото се вливаше като жива река в коритата на черните процепи, бе черно-бяла, гиздава и весела. Но се бе наклонила налява, а-ха да се опре до оградата, сякаш искаше да полегне за малко.
- Какво е станало? - попита детето.
- Не знам, сине - отговорих. Децата много въпроси задават. Най-лошото е, че когато не знаем отговорите, ставаме раздразнителни, защото не е много прилично възрастните да не знаят отговорите на всички въпроси на този свят. Защо тогава остаряваме, ако не сме поумнели достатъчно? Нали така, брезичке?
Прибрах се и се замислих. Нищо не можах да измисля, само гледах глупаво и тревожно като глухар. Духна вятър и брезичката се наклони още повече.
На другия ден положението стана още по-лошо. Съвсем се беше изкривила. Забих два големи пирона в ъгрите на оградата, опънах въже, сложих малко плат, за да не нараня стеблото и кората, подпъхнах малко дунапрен, да й е меко, и я изправих.
Красавица. Отново вдигна чело, изпъна снага, погледна небето, раззелени се, зашумя. Колко й трябва на такава принцеса - малко грижа, внимание, и е готова да ти се отблагодари с хубостта си.
- Голяма работа си, тате! - рече гордо синът ми.
Е, чак пък голяма работа. Нищо особено, спасил съм едно дърво. Всеки би го направил, ако е поне малко герой като мен.
Гордостта ми трая само едно денонощие. Другата сутрин брезата пак се беше килнала - този път на другата страна. Ядосах се, нали направих всичко, погрижих се. Какво още има? Какво може да е?
Отидох при нея и започнах да я оглеждам и да слухтя, както докторът слушаше гърдите ми, когато ходех на преглед.
- Гърдите ти шумят като сухи листа - казваше джипито, сякаш е доволен от откритието си. - Трябва да спреш цигарите.
Листата се изсушават и без да пушат тютюн, от времето е, така е устроен животът, искам да му отговоря, ала си мълча. „Глупаво е да спориш с лекари, нали така брезичке, те винаги са прави…” Май ме чу, клоните й леко прошумолиха. Чак сега видях, че на един клон имаше малко гнезно - на орехче ли беше, на синигер ли, не знам. Виж ти, аз каква модерна хралупа им заковах, а не си искат на клона и това е. Дива работа, няма как да го обясниш.
Заобиколих я и нагазих в в локва. Огледах се наоколо - беше като заблатено езеро. Откъде се е взела толкова вода точно тук? Не беше валяло от дни. Имах си аз поливна система, гордеех се с нея, защото тревата обича вода. Капризна и крехка е тя, за зеленчуците по-малко се грижа, отколкото за тая трева. То не е само поливане, валиране трябва, пръскане срещу плевели, аериране… Веднъж я пръскам срещу широколистни плевели, а иглолистните на ръка ги вадя, те са най-упорити. Пръскам после срещу кърлежи, торя, абе голяма занимавка. Най-безполезните неща най-много грижа искат. Ама красиво е, жената много си я обича тази трева.
От пръскачката трябва да е, няма от какво друго, нали е автоматична, сигурно точно около брезата е намерила място да си направи локва. Трябва да ремонтирам разпръсквателите. Леко натиснат стеблото, да я поизправя, и два едри корена изпукаха кухо и щръкнаха от мократа пръст. Бяха вир вода, изгнили и черни. Куп червеи се развижиха. Отгоре някъде падна охлюв и мигом прибра тялото си в черупката.
- Ако не спрете цигарите, ще си имате скоро големи проблеми - казваше докторът.
„Ако не спра поливната система, брезата ще умре”, помислих си аз.
- Брезата може да сложим и на друго място, поливната система вече е изградена, сума ти пари сме давали за нея. Просто премести дървото. - Това беше мнението на жена ми.
Съгласих се, звучеше ми разумно.
Невинаги едно нещо е правилно само защото звучи така. Трябваше да попитам сина ми, децата имат по-остър нюх към правилното, защото още не познават богатият аромат на злото.
Там, където преместих брезата, не й хареса. След месец, месец и нещо, изсъхна, пожълтя като болна от хепатит, сви се и си отиде. „Недей да умираш - казвах й, - ти вече не се просто дърво. Станала си дом.” Не ме чу.
От стеблото й си сковах пейчица - там сега е моето единствено място за пушене в целия двор.