Мишо Китановски

превод от македонски: Ваня Ангелова

МАЙКА

(Ежедневната тъжна песен на мама Милка)

Ако знаех предварително
какво те очаква и какво ще дочакаш,
нямаше да вея златно зърно.

Щях да се обеся на мартеница,
докато цъфтят дренките.
Ако знаех отнапред
как ще живееш и какво ще преживееш,
нямаше да те зачена
между две въздишки.

Щях да се превърна в главня,
която лети из небето
и те търси сред ангелите.

Ако бях почувствала преждевременно
как ще се прекъснат денонощията ти
не по твоя вина
и не по наше желание,
щях да направя така,
че да се родиш зад девет гори
и през също толкова реки,
на тайно и злачно място,
че да останем само ти и аз
завинаги заедно.

СЕСТРИ

Една въздишка
върху две устни…

Една люлка,
а две растения…

Една посока
с безброй пътеки,
по които да ходим
в очакване
да се сбъднат
нашите желания…

А в действителност
неочаквано и без предупреждение
дойде раздялата…

И се затвори
вратата на любовта
и продължителността…

Поне да ми беше оставила
някакъв завет!…

НАПРАВЛЕНИЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ

Разпадам се на атоми,
костите ми гният
от болка
(не е ревматизъм).

Опитвам се да се събера,
но сърцето ми отказва
от тъга
(не е инфаркт).

В безсъзнание съм,
кръвта ми се излива в мозъка
от мъка
(не е инсулт).

Преброявам годините си
и впоследствие разбирам:
нужна ми е констатация,
поставяне на диагноза
за моята болест… или смърт!

ПЕСЕН

За закуска пия отрова.
- Добро утро, тъга!
За обяд се храня с болка.
- Добър ден, тъга!

За вечеря си замезвам с безсъние
и оставам самотен в тишината,
покривайки се с тъмнина.
- Лека нощ, тъга!