СТИХОВЕ
превод: Явор Василев
СОНЕТ IV
За нашата битка, която водим
със сатаната, света и тялото
Мирът е щастие, ала животът под небето
е постоянна битка. Владетелят на мрака
и празните съблазни на земята
грижливо ни откъсват от всяка добродетел.
О, Боже всемогъщи, тялото, което
е дом за нашта преходна наслада,
завижда безразсъдно за превеса на душата
и вечно се стреми към гибелта в небитието.
Какво ще сторя в битката телесна
аз слаб и безразсъден, раздвоен и неуверен?
Мой истински покой, царю небесни,
надеждата за моето спасение е в Тебе!
До себе си ме постави и аз спокойно
ще се сражавам и ще победя достойно.
ЕПИТАФИЯ ЗА РИМ
Поклонниче, ти, който онзи Рим изгубен дириш
и в Рим самия Рим не можеш да откриеш,
загледай се в основите на зидове, в отломки
на храмове, театри, в строшените колони.
Това е Рим. Ти виждаш как развалините помнят
на провидението щедростта огромна.
Надвил света, градът на себе си посегна,
та нищо тук от неговата мощ да не убегне.
Погребан (тяло в свойта сянка) в Рим
лежи сразен градът непобедим.
Тук нищо не е същото, промяна не застига
единствено примесения с морски пясък Тибър.
И виж Фортуна как се забавлява -
устойчивото рухва, течащото остава.
НАДГРОБЕН НАДПИС НА ЕДНА ДЕВИЦА
Най-прелестният цвят на младостта девича,
на който по неземна хубост не приличат
Елена и Венера, тук, под таз могила
лежи, потъпкан от смъртта немилостива.
Ти питаш - този чуден цвят, щом пролет лъхне,
пак с другите цветчета няма ли да цъфне?
Искрите на треската, в която пламтеше
изсушиха зеления му дом безутешен.
Щом огънят последен този гроб поръси,
тогава чак цветът (о, чудо!) ще възкръсне.
Поспри, една сълза да подариш поискай,
пръстта да се размекне, цветчето да не стиска.
