Николай Фьодорович Иванов (Николай Федорович Иванов), руски писател, е роден през 1956 г. в село Страчево, Брянска област. Завършва Московското суворовско училище и факултета по журналистика на Лвовското висше военно-политическо училище. Започва службата си във Въздушно-десантни войски. През 1981 г. е изпратен в Афганистан. Награден с орден «За служба на Родината във ВС на СССР» III ст., медал «За храброст», знака на ЦК на ВЛКСМ «Войнска доблест». През 1985 г. назначен за кореспондент на сп. «Советский воин», след седем години става негов главен редактор. През октомври 1993 г., след отказа му да публикува материали в подкрепа на обстрела на Белия дом, е свален от длъжността му «за ниски морални качества» и уволнен от Въоръжените Сили. Продължава службата си в органите на данъчната полиция на Русия. По време на командировка в Чечня през юни 1996 г. е пленен, освободен след 4 месеца в резултат на спецоперация. Полковник от данъчна полиция. Секретар на ръководството на Съюза на писателите на Русия. Автор на 20 книги с проза и драматургия. В Усурийск и Брянск се играят театрални спектакли по негови творби. Лауреат на литературните награди «Н. Островски», «М. Булгаков», «Сталинград». Председател на Съюза на писателите на Русия.

Публикации:

Проза:

ПАРТЕР. СЕДМИ РЕД/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 78 ноември 2015

„ЗЛАТИСТО-ЗЛАТНИЯТ”/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 80 януари 2016

Общество:

„МИРОТВОРЕЦ” ИДВА ЗА ПИСАТЕЛИТЕ?/ брой 119 юли 2019