ЖИВОТ

Семьон Надсон

превод: Татяна Любенова

ЖИВОТ

Менейки всеки миг лика си своенравен,
като дете капризен, прозрачен - като дим,
с тревога суетлива живот кипи навсякъде,
нищожното и смешното - с великото върви.
Какъв нестроен шум, каква картина пъстра!
Целувка - тук - със обич, там - удар с нож горчив;
тук нагло прозвънява на арлекин камбаната,
а там върви пророк, под кръста си превит.
При слънцето - е сянката! Където са сълзите -
там гладният е стон на бурна нищета;
тук вчера бе в разгара си кръвопролитна битка,
а утре ще разцъфнат ухаещи цветя.
И ето, чудни перли в калта, тълпата смачкала;
тук ароматен плод е червеят разял;
ти днеска бе герой, гордеещ се със себе си,
сега страхливец си, премазан от срама!
Животът - като свинкс! Законът - мигновение;
мъдрец такъв сред хората не виждаме сега,
който посочил би движението негово
и на лицата му чертите разгадал.
Той целият - печал е; той целият - примамка,
и всичко в него - блясък, позор или тъма;
животът серафим е, танцуваща вакханка;
животът - океан е или тъмница зла.

1886 г.

—————————–

***

Не казвайте: „Умря той!” Той живee!
Разбит е жертвеникът - но се вдига пламък,
откъсната e розата - но още с цвят тя грее,
сломена арфата - ала акордите ридаят!

1886 г.


ЖИЗНЬ

Меняя каждый миг свой образ прихотливый,
Капризна как дитя, и призрачна, как дым,
Кипит повсюду жизнь в тревоге суетливой,
Великое смешав с ничтожным и смешным.
Какой нестройный гул и как пестра картина!
Здесь - поцелуй любви, а там - удар ножом;
Здесь нагло прозвенел бубенчик арлекина,
А там идет пророк, согбенный под крестом.
Где солнце - там и тень! Где слезы и молитвы -
Там и голодный стон мятежной нищеты;
Вче здесь был разгар кровопролитной битвы,
А завтра - разцветут душистые цветы.
Вот чудный перл в грязи, растоптанный толпою,
А вот душистый плод, подточенный червем;
Сейчас ты был герой, гордящийся собою,
Теперь ты бледный трус, подавленный стыдом!
Вот жизнь, вот этот сфинкс! Закон ее - мгновенье,
И нет среди людей такого мудреца,
Кто б мог сказать толпе, куда ее движенье,
Кто мог бы уловить черты ее лица.
То - вся она печаль, то вся она - приманка,
То все в ней - блеск и свет, то все - позор и тьма;
Жизнь - это серафим и пьяная вакханка,
Жизнь - это океан и тесная тюрьма!

1886 г.

—————————–

***

Не говорите мне: “Он умер!” Он живет!
Пусть жертвенник разбит - огонь еще пылает,
Пусть роза сорвана - она еще цветет,
Пусть арфа сломана - аккорд еще рыдает.

1886 г.