ЗА ПЕТЪР ДЪНОВ И ЗА БОТЕВ

Илия Бешков

Ако не си поет, или ще се приютиш при догмата, или ще станеш циник, или ще се заемеш да поучаваш поетите… 

Понадзърнах в учението на Дънов. Дори една религия, лишена от поезия и свобода, е непоносима. Учителят Дънов е написал стотици книги, които сам е дозирал за първи, втори, трети и тъй нататък курсове. Това са степени на посвещението, разделение на хората според годността им да приемат доктрината. Христос не дели хората. Неговата мярка за тези работи е по-друга: „Който е сложил ръка на ралото и се обръща назад, не е орач…” Дънов не изповядва възкресението, а прераждането. Най-възвишеното освобождение на духа той поставя под съмнение. Прераждат се кучето, суекът, волът и аз - наред с тях или чрез тях. Достатъчно ли е едно прераждане, ако ти с уверение за друг земен живот ми отнемаш смисъла на възкресението?

Заченат от словото, човек се осъществява чрез него и то е второто му раждане - по-реално от физическата му реалност. Та Ботев не възкликна ли: „Какви съм думи изрекъл!…”

Спорят за факта: зачеването и възкресението! Но когато се родят поетическите образи, кой пита поета за тяхната вещественост и достоверност? Възкресението - независимо дали е физически акт или не е - стана факт в словото. Чрез него то вече е нова реалност и се осмисли. Реалността на словото е по-вярна и по-трайна от веществената и обективна реалност. Това ми е единственото основание да предпочета първата реалност. Оттук и изкуството има чисто възкресенски смисъл.

Геният на Ботев с интуицията си прозря това нещо. Тези, които не знаеха възкресенския смисъл на словото, той отпрати да търсят черните му кърви по скали и орляци. Ботев знаеше, че няма да ги намерят, както и не се намериха. Той излетя в небитието и като комета остави една огнена диря. Гробът му, костите му щяха да го опредметят, а сега той е чисто слово, дух и следа от комета въз българското небе. В Ботев, както в никой друг, е зашифрована възкресенската същност на словото изкуство и аз не зная дали без това той би бил Ботев.

Всички приказват - и аз съм го приказвал: величието на Ботев било в сливането на поезията с подвига му. Това е привлекателно за изричане, но то е малко грозно. Излиза, че Ботев е написал поезията си, пък е тръгнал да умира, та като слее словото с дело, да се докаже пред нас - същите, които заради три шилета го разплакаха на Околчица… Не! Чрез него проговори пророкът. Той изрече всичко, което щеше да стане; това винаги ще властва над нас с хипнотична сила… Ти виж само какво второ и потресаващо извървяване на пътя на кръстните мъки! И мъченикът Ботев с изранени нозе и трънен венец извървя своя „Виа Долоросса” от Козлодуй до Околчица - Голгота, където погина и възкръсна…

Разбра ли сега какво означават тези думи: „Какви съм думи изрекъл…”? Не, не! Тук има неща, които не могат да се дообяснят. Аз не съм мистик, но във възкресението на Ботев чрез словото и в неговата смърт - възкресенски символ има неща, които, ако продължа да разнищвам - ще полудея…

Нацията с интуицията си е усетила тъкмо тези неща, а литераторите затъпкват прозренията й със скучни съчинения!…    

1 септември 1957 г.