Уилям Ърнест Хенли

превод: Теменуга Маринова

Сам в нощния ад под двете платна,
що от полюс до полюс ме скрива,
на който там бог е, благодаря
за душата си непокорима.

В зверските лапи на случая сляп
аз не плаках на глас, не треперих.
От удари страшни мойта глава
е кървава, но непреклонена.

Отвъд този дом на сълзи и гняв
сянка ужасна смътно се вдига,
но безпощадното време в мен страх,
щом ме застигне, няма да види.

И какво, че е тясна вратата, (1)
и е тежка тарифата за вина.
Аз съм господар на съдбата си.
Аз съм капитан на моята душа.

—————————–

1 „…защото тясна е вратата и стеснен е пътят, които водят към живота, и малцина ги намират.” Матей 7:14