ИЗБОРЪТ – „ДЪВКА” ИЛИ „ГИНКО БИЛОБА” ЗА МОЗЪКА НА ДЕЦАТА НИ

Лияна Фероли

                „Либерализъм - тази дума бих превел като стадно оскотяване…”

                                                                                           Фридрих Ницше

Един ден преди изборите за местна власт и в деня, в който изпратихме от нашия все по-смахващ се свят, един наш класик на перото /Малин Кацаров/, пред погледа ми се откри напълно втрещяваща за мен  картина.

Пред книжарница “Хеликон” в центъра на Кърджали ученици най-много до 4 клас се редяха чинно в две дълги редици, за да получат книжката, автографа на Емил Конрад  и селфито с него. О, бедни ми, бедни Малине, сигурно и на другия свят няма да получиш такова признание.

Много бях слушала за феномена-влогър, правещ видеоблогове,  Емил Конрад, но друго си е да видиш залисията на най-малките по нещо, което едва ли толкова разбират, но със сигурност харесват. Затова реших да погледна за какво става въпрос, но мениджърката на Емил беше категорична - той се изморявал да говори с журналисти. Явно само любовта на невръстните младежи не го уморява. Добре че нямаше там и такива от детските градини, защото щеше да му дойде в  повече. Но както е тръгнало…

Та, ето за какво става въпрос. Сега книгата на 25-годишния влогър „Нещата, на които не ни учат в училище” се завръща с второ, допълнено издание. Започнал работата по книгата си преди четири месеца, а издателство “Егмонт”, търсещо вълнуващите младите теми, се съгласява да я издава. Първоначалният й тираж бил близо 30 хиляди бройки, от които 6 се продали още преди официалното й пускане на пазара на 7 януари. /Какво да кажем за скромните тиражи от 100-500 броя на най-значимите ни поети?/

И така, младежът с арменски корени започва да обикаля големите градове в страната ни и да раздава автографи. Първото издание на „Нещата…” се превърна в най-бързо продаваната книга в България, като изпревари световните бестселъри „Ад”, „Изгубеният символ” на Дан Браун и еротичната трилогия „Петдесет нюанса сиво” на Е. Л. Джеймс.

В тези “Неща…” са събрани  12 лични тийнейджърски размишления, преживявания в шеговит и прям стил, съответстващи на 12-те класа в училище. В 12-те глави - “Състезание”, “Лъжа”, “Ирония”, “Празен”, “Наркотици”,  “Оценки”, “Ти си гей” “Страх”, “Такси”, “Щастие”, “Очаквания” и “Смърт” авторът разказва от свое име истории от училище и от живота си…

На всеки три глави има QR код за видео. “Ако някой от вас си мисли, че е диез, тогава вашият живот не е толкова празен. Вие сте малко по-щастливи. Не сте обременени от цялата интернет простотия.” Така завършва главата “Празен”. А 13-та глава в новото томче се дописва от читател, изпратил своя история, при следващата допечатка на книгата.

Емил Конрад качва първите си видеа в интернет през 2006 г., когато е едва на 17 години, първоначално на английски език, а после и на български, с което популярността му нараства значително. Снима в дома си и сам обработва видеата си. Създава различни персонажи, най-известният от които е Силвето, която изиграва сам. Най-популярните му поредици от видеа са „Истината или се осмеляваш” и „Войната на половете”.

Понастоящем има над 200 хиляди фена във Facebook, над 133 хиляди абоната в YouTube и над 18 хиляди във VBox7. До момента стоте му клипа са гледани общо над 10 милиона пъти. Следят ги редовно и деца, и внуци на наши изселници в Турция, въпреки че не знаят добре български.

Аналогичните проследявания по света правят между 2000 и 6000 евро на ден. Темите в клиповете му са сходни на написаното в книгата. От спалнята си вкъщи Емил Конрад записва тематични клипове, близки до младите - “Леля срещу интернет”, в което изпитва леля си Елиза за термини от интернет и социалните мрежи, “Родителите не ни разбират”, “Лъжите в училище”, “Новините”…

Младите хора се впечатляват от неговия прочит на живота, дори някои възрастни поръчват книгата по интернет за децата си. И то в комплект с тениски, отпред с рисунка-отпечатък на книгата. Ако книгата се поръча в комплект с тениска, се получава 20% отстъпка от нейната стойност. За две тениски - също 20% отстъпка. Явно някой се е възползвал от това да направи добро бизнесначинание в трудния пазар. Не липсват и критики за “до болка познатите теми” и плоския хумор в книжката на стойност 9.90 лв.

Често се казва, че такова било търсенето. Да има дъвка за мозъка. Пуканки и кока кола. Защото младите засега нямат нужда от нещо разширяващо възможностите на мозъка, като гинко билоба.

Де да беше обръщано такова внимание и на сериозната, добрата литература, на заслужаващите да бъдат четени от много хора автори. Но както доброто и злото, така и пошлото е заразно. Дори някои изразяват мнение, че било по-добре да се чете, каквото и да било, отколкото изобщо да не се чете. Че поколенията на youtube сами си избирали кумирите.Че предлагането трябвало да бъде според търсеното. Особено във време, когато младите се лутали в избора си на ценности. Но само, ако все още можеха да си “затормозяват” главите с мислене.

И все пак, на какво е израз този феномен? На превъзходна реклама, на посредствена публика или на едно тотално осакатяване, така удобно и режисирано от някой?… На времето на ширещата се поголовно поп-култура или на неспособността на възрастните, на родителите, на учителите да предадат изцяло културата и визията си.

Трябвало да бъдем толерантни към „Нещата…” от живота, казват мнозина, защото били нужни  на младите. Подрастващите имали нужда да им се говори на техния език и с послания, които биха разбрали. Нямало културен разрив, нямало нищо страшно, щом като не вреди на никой… А дали наистина е така?… Щом като последствията са налице… Агресия, цинизъм, дрогиране, алкохолизиране, пълна изолираност от традиционните  духовни ценности…

Невижданите и революционни ценности на технологиите били за смелите, казват други, за инициативните да правят големи пари на гърба на задълбочаващото се невежество. И по подобие на западния свят било нормално всяко нещо, като влогърството, и у нас да се приема за даденост.

Значи е нормално и да приемаме границите, в които се движат мислите на нашите деца, без да им предлагаме никакви алтернативи. Да ги оставим на самотек…

А щом като има хора, които смятат  „Нещата…” за книга-самопомощ за деца”, това не обезсмисля ли изобщо възпитанието, обучението на невръстните хлапета, доколкото ги има? Въпроси, въпроси…

А отговори, изваждащи децата ни от поголовната пустота-празнота, от липсата на контакт с нас, от липсата на заедното четене и обсъждане на така многото български и чужди шедьоври на литературата, няма.