Алла Линьова

превод: Тихомир Йорданов

ВДОВИЦА

Не среща я зората с ласка.
Започва още в ранина -
Все работа, децата малки…
Родила ги е - колко - на!

С усмивка тя им се любува
и тананика…Боже, опази!
А надалече чак се чува
когато давят я сълзи.

***
Гасне вечер, помръква зарница…
А за мен нито сън, ни покой…
Неспокойна звезда, нито птица
не надникват в прозореца мой.

А сърцето ми гложди тревога
за Русия, за щерка, за син.
Пак измолвам защита от Бога
и въздъхва той, също самин.

***
Коя съм аз и откъде съм
във този тъй далечен край?
Какъв е този глас невесом,
простора и небе безкрай?
Защо светът, на зло доказан,
мълчи, или е вече глух?
За щастие, или за казън
крепи ме руският ми дух?