Иван Мешеков

В невиждания кипеж на гешефтарски страсти и апетити, при формирането на новата държава, в епохата на първоначалното натрупване на капитала, чрез властта, търговия, предприятия, държавни доставки, образователен ценз, журналистика, в епохата на бай Ганю Балкански, Алеко проповядва благородни, чисти чувства, святи принципи, честност, съвест, доблест, чувства и добродетели, култивирани през „друго време и от турско време” - епохата на Възраждането и националната революция, чувства вече угаснали, затрупани със слой мерзости.

Затова и Алеко скъпо ги заплати - с живота и кръвта си: бай Ганю го застреля в тъмнината… угаси свещта от Възраждането!

Бай Ганю и преди, при турчина, не е бил опозиция, а само раболепна рая, че сега ли, когато държавата е негова! И преди той си е гледал търговийката, кесийката, и тогава революционерите и бунтовниците са били за него чапкъни, хайдучаги, както и сега революционерите в Македония.

Но именно сега е дошло напълно царството на бай Ганю, защото напред и турчинът го държеше под крака си, ако и да го приближаваше до себе си, но само, за да държи покорна раята, и революционерите го заплашваха с терор, и народът го презираше, ако и да се боеше от него - от чорбаджията-изедник, дясна ръка на турчина.

Именно сега, пипнал държавната власт в ръцете си, бай Ганю става всесилен: граби, трепи, безчинствувай - няма кой да те спре; съвестта е приспивана, гладната честност е бошлаф, противниците са натикани в затвора или избесени…

Светлината на Възраждането, на просвещението и революцията е угаснала…

Създаден преди векове, в тъмнината на робството и лакейството пред агата, сега тъмнината е свое собствено дело, без намеса на турчина; сега нравствената, социалната и политическата тъмнина е само преобразена в съвременен гешефтарско-капиталистически стил и узаконена исторически, като велика ирония над святата народна цел на Възраждането и революцията, ирония над „святата република” на Левски, Ботев и другите народни идеалисти.

Презреният преди чорбаджия, сега заменен в ново преображение, е пълновластен господар - ето за кого, за бай Ганю - гешефтаря, се е паднала мечтаната и извоюваната с потоци геройска народна кръв свобода - да граби, да трепе слабите, да властвува и богатее.

Верен исторически приемник на народните идеалисти от Възраждането, Алеко иска преди всичко подобрение материалните условия за съществуването на народа, законно и демократическо управление на страната, което да култивира обществената и гражданската съвест, което да възпитава честната личност, чистата душа, да изгребе гнусната пяна и бай Ганювия слой от мерзости и чак тогава да се пристъпва към специални културни институти като Рисувално училище, а към Княжески дворци и - никак. Преди всичко трябва да се създаде съответно съдържание за новата по-висока форма - европейската култура.

При една обществена действителност на отчаяна бедност на населението в покрайнините на столицата и в цялата страна, дето газеното тенеке е придобило такова всестранно приложение в бита на народа; дето раболепството на отвратителния гешефтар бай Ганю е най-цененият типичен израз на гражданското съзнание и доблест; дето тиранията на българския властник по нищо не се отличава от тиранията на Фазлъ паша в турско време, - в тая страна да строиш Княжески дворци, да отваряш Рисувално училище е една нова комедия, чудовищна подигравка с тоя народ триж нещастен…

Ала комедия и ирония е цялата следосвободителна епоха, характеризираща се с бай Ганю, в която са отречени и осмени святата народна цел на българския национален идеализъм от Възраждането, на възвишените пориви и героични дела, плодовете на които обра не човекът, а свинята, не народът, а бай Ганю - гешефтарят.

Героят на националната политическа и социална революция се смени, се подмени с бай Ганю - това раболепно нищожество, което никога не е било способно да се бори и жертвува, да твори историята и прогреса на своя народ, а се оказа то, тая гнусна пяна, на повърхността на обществото, заграбил  в ръцете си властта - да стои начело на народа и държавата.

Каква жестока ирония на историческия ход!

Ето защо - всичко в тая страна е опак, щом нравственият урод, раболепното нищожество, гешефтарят, а не идеалистът-общественик се оказва силата в новата държава. Ето защо, за идеалиста и народника Алеко иронията е най-правилното и най-творческото историческо светоусещане и обществено отношение към тая гнусна комедия т. е. към България на бай Ганю - гешефтаря, на партизанина-шайкаджията, обезгероичена и обезсмислена, а някога героична и възвишена, когато е била България на Левски и Ботев.

Ето защо Алековото творчество - от фейлетоните до очерките - диша дълбока и мощна ирония, сарказъм, наред с добродушния смях.

в. „Час”, г. 3, бр. 37, 19.05.1937 г.