Иван Мешеков

Иван Хараламбев Мешеков, български литературен критик-марксист, е роден на 09/22.08.1891 г. в село (сега град) Златарица, Великотърновско. Завършва основно и прогимназиално образование в родното си село, гимназия в Търново (1909), учи с прекъсвания през войните философия и педагогика в Софийския университет (1911-1919). Работи като шивашки работник, счетоводител в печатница „Напредък” в София, волнонаемен учител в село Полски Сеновец и Стражица. Служи в Школата за запасни офицери в Княжево. Участва в Първата световна война като офицер в ІІІ балканска дивизия. След завършването на войната участва в основаването на партийната организация в родното си село. Като студент членува в партийната организация „Владимир Улянов - Ленин” и активно участва в работата на партийния клуб „Георги Кирков”. Оскъдицата, гладът и безработицата дълго го преследват. Надничар в редакцията на „Селски вестник”, келнер във вегетарианската гостилница. През 1943 г. е назначен за библиотекар в „Храноизнос”. От 1 януари 1945 г. до 1947 г. е служител в Министерството на информацията. Печата за пръв път през 1916 г. във в. „Пряпорец”. Сътрудничи на сп. „Ново време” (привлечен от Д. Благоев), сп. „Звезда”, сп. „Нов път” (1923-1925), сп. „Златорог” (1935, скоро го напуска по идейни съображения), сп. „Мисъл и воля”, „Новис”, в. „Дума”, в. „Сеяч”, в. „Нова камбана”, в. „Кормило”, в. „Щит” (1933-1934), в. „Литературен преглед” (1934-1935), в. „Час” (1937), „Пладне”. Творчеството му има лява и реалистична насоченост. Съчинения: „Греховната и свята песен на Багряна” (1928), „Трудово-спътническа литература” (1933), „Ляво поколение. От гимназията до окопите. 1907-1917″ (1934), „П. К. Яворов. Поет-богоборец” (1934), „Г. П. Стаматов. От езичник до сатирик” (1936), „Към реалистична критика” (1936), „Христо Ботев - поет и гений. Литературно-критическа студия върху поезията и психологията му” (1936), „Алеко Константинов. Велик реалист и гражданин” (1937; 1947), „Николай Лилиев, романтик - символист. Литературно-критическа студия” (1937), „Йордан Йовков. Романтик-реалист. Литературно-критическа студия” (1947), „Очерци. Статии. Рецензии” (1965), „Из един живот. Мемоари, дневници, писма” (1966), „Есета, статии, студии, рецензии” (1989). Съставя „Антология 9 септември” (1945). Псевдоними: Доброжелател, Одумников, Стрелочник, Д. Ив., Д. Н., Иво Дъбов и др. Член на БКП, на СБП. Умира на 07.01.1970 г. в София. В по-ново време са издадени книгите му „Талантът като Прометеев дар” (2002) и „Към реалистична критика” (2011).


Публикации:


Критика:

СОЦИАЛНАТА ИРОНИЯ У АЛЕКО/ брой 77 октомври 2015


Критика за Иван Мешеков:

„АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ, ВЕЛИК РЕАЛИСТ И ГРАЖДАНИН” ОТ ИВАН МЕШЕКОВ/ автор: Георги Жечев/ брой 81 февруари 2016


За Иван Мешеков:

ИВАН МЕШЕКОВ - ПИСМА ДО ЕДИН ПРИЯТЕЛ/ автор: Йордан Нанчев/ брой 11 юли 2009