Ристо Ячев

превод: Ваня Ангелова

ВЪРЗАН КАТО КОН

О, колко страшно е да си преследван,
да те гонят като гладен вълк
и да бъдеш вързан
като сляп кон за плет,
като мъченик, погнат зад граница,
или в постелята прикован,
да бъдеш зазидан в своето мълчание,
да се огъваш
като змия
в дупката си!

О, колко е страшно да си вързан кон,
нещо топло да искаш да кажеш,
но всичко да мръзне на устните ти!

Господи златен, кой ме наказва,
дори и в лекия си сън
да бъда вързан като кон?!

АРАПКА

Тази вечер исках да разкажа за времето,
когато бях отделен и от родния праг, и от майка си,
но нямаше кой да ме слуша.
Всички поглъщаха лакомо от черния дроб
на детето на Арапка.

И тази вечер вуйчо искаше да я помилва.
Тя извъртя глава.
И тази вечер
я слушах колко трудно диша,
отпуснала червен език,
като избледнял пламък сред папрат.

И тази вечер каменният праг мръзнеше
от ръждясалия синджир на врата й,
от вика, който се разхождаше
отвъд равните пасища,
търсейки под летните цветове
отнесеното й дете.

А как препускаше из меката някога земя.
И тази вечер кукувицата беше сред звездното стадо
с око като есенна месечина.

О, как е втурнала поглед
по пътищата
към дълбокия вир на мелницата,
към сухата чубрица
под летните мъгли,
търсейки чедото си в обора,
около себе си,
трепкайки с клепачи,
а когато разбра, че го няма,
присви виновно коленца,
докато от мътните й очи,
хлипайки тихо,
започнаха да падат едри кристални води!

Тази вечер
и върху себе си чувствах уморения й поглед
и знаех,
че нищо и никой не ще я зарадва:
нито зелената шума,
нито детелината,
която блестеше под бисерните капки,
нито ромонящата река,
нито бикът,
който любопитно я гледаше откъм бряста.
Не, никой,
никой не ще отвърне Арапка от болката,
освен шареното теле, което я ближеше,
освен детето й,
което в неспокойния й сън я целуваше.