СТАНСИ
превод: Татяна Любенова
СТАНСИ
Към А. Бестужев
Не се сбъднаха, приятелю,
предвещаните неща:
горчив жребий ми се падна -
в кръг от хора - да съм сам.
Твърде рано мракът тайнствен,
опитност го разпиля,
твърде рано, мой прекрасен,
хорските сърца разбрах.
Страшно е да няма радост,
чужд сред свои да си ти,
но по-страшно е да бъдеш
съд за истини, горчив.
С тъга тежка, с черна мисъл,
скитам се самин, несвой,
може би във гроба мрачен
ще намеря аз покой.
Навред срещи безотрадни!
Търсиш, хора, суетня,
а при среща - стена хладна
и безсмислени деца…
1824 г.
—————————–
***
С презрение студено ще си платим това,
но кой студен остава към болките народни?
В живота на човека търсете вий целта,
духът на времето и на века предназначението.
1824-1825г.
—————————–
КЪМ БЕСТУЖЕВ
Дори тъй строго Пушкин да се произнесе
и слабият ми дар претегли като враг,
аз от това, Бестужев, нос не съм увесил,
в угода неприятелска сега.
Душата ми до гроба ще запази
мисъл възвишена в сърцето храбро.
Приятелю! Защото не напразно
гори в мен любовта за общо благо.
В чия гръд сбира се понякога свeта
и на кого душата от възторг се носи,
на врагове напук - поетът е това,
той славата изисква - не я проси.
Тъй и над мен, запазвайки съюза,
със ласкава усмивка и привет,
тълпа ще слезе, в миг, от светли музи
и изведнъж ще стана аз поет.
1825 г.
СТАНСЫ
К А. Бестужеву
Не сбылись, мой друг, пророчества
Пылкой юности моей:
Горький жребий одиночества
Мне сужден в кругу людей.
Слишком рано мрак таинственный
Опыт грозный разогнал,
Слишком рано, друг единственный,
Я сердца людей узнал.
Страшно дней не ведать радостных,
Быть чужим среди своих,
Но ужасней истин тягостных
Быть сосудом с дней младых.
С тяжкой грустью, с черной думою
Я с тех пор оди брожу
И могилою угруюмою
Мир печальный нахожу.
Всюду встречи безотрадные!
Ищешь, суетный, людей,
А встречаеш трупы хладные
Иль бессмисленных детей…
1824 г.
—————————–
***
Заплатимте тому презрением холодным,
Кто хладен может быть к страданиям народным,
Старайтесь разгадать цель жизни человека,
Постичь дух времени и назначенье века.
1824-1825 г.
—————————–
БЕСТУЖЕВУ
Хоть Пушкин суд мне строгий произнес
И слабый дар, как недруг тайный взвесил;
Но от того, Бестужев, еще нос
Я недругам в угоду не повесил.
Моя душа до гроба сохранит
Высоких дум кипящую отвагу;
Мой друг! Недаром в юноше горит
Любовь к общественному благу!
В чью груд порой теснится целый свет,
Кого с земли восторг души уносит,
Назло врагам тот за всегда поэт,
Тот славы требует - не просит.
Так и ко мне, храня с о мной союз,
С улыкою и с ласкавым приветом,
Слетит порой толпа вертлявых муз
И я вдруг делаюсь поэтом.
1825 г.
