ЕДНА ЖЕНА НА 50

Петко Каневски

Разчита вече шрифта на луната,
говори си с крайпътната врата …
Отдавна не е с Химена богата.
Затуй пък има незавидната съдба -
да мие нощните чинии на страха,
останали от минали животи.
И ако проронва капчица сълза,
тя не е от срещите й с идиоти.
А от безумната й страст към красота,
да върже Слънцето в утроба детеродна.
О, кукловоди на фалшива суета,
жената на петдесет е богородна!
С гърди. С бедра. С жарава между тях.
Кръщелница на лудите вина.
С причастие за своя петдесети грях -
жената знае вече как да е жена !