КОИ СМЕ НИЕ И ЗАЩО СМЕ ВЕЧНИ

Владислав Михайлов

Пиесата на талантливия млад автор Кирил Буховски, само на 24 години, с интригуващо име “Ние сме вечни” спечелва на 19 декември 2014 измежду 72 други творби третия конкурс за съвременна българска пиеса, провеждащ се на всеки две години в театър „София”. Прототипи на героите на нашето време са реални млади хора, приятели и познати на драматурга, които се лутат по пътя на своето израстване във време на политически протести. Това е пиеса за приятелството, за бунтарите, за младите и техните недоизказани вълнения и нерешени проблеми.

В нея Кирил Буховски поставя много душевни въпроси към мислещия зрител или читател, на които той сам ще намери отговори на това „кои сме ние и защо сме вечни”, на къде сме тръгнали и има ли връщане назад, дали наистина отиваме някъде или тъпчем на едномясто в кръговрата на собствените си илюзии, дали ни стиска да заминем или избираме да останем.

И в двата случая обаче трябва да се аргументираме пред себе си „защо”?! - за да намерим извинение за нашето решение, какво в крайна сметка търсим и дали най-после сме осъзнали, че не можем да избягаме от себе си, независимо от всичко към което се стремим. Ще се превърнем ли накрая в „живи паметници” и каква следа ще оставим на тези след нас, които на свой ред също ще се смятат за „вечни”.

И какво всъщност е Вечността, ако не една повтаряща се Безкрайност на нашето собствено „Аз”, на нашите безбройни търсещи да намерят в себе си души, проектирали се във Вселената като атомни пиксели и слели се в нея в Безвремието. Ще се върнем ли някога, там някъде в избледнелите като насън спомени от детството си, ще предпочетем ли да останем егоисти, ей така за „по-лесно”, или смело и безкомпромисно ще вървим напред към Съдбата, която сами си чертаем. Но ако не сполучим?…

Ще искаме ли да започнем всичко отначало и няма ли да е късно за това? А изобщо дали е възможна подобна утопия? Ще се поучим ли от грешките си… Вечни са проблемите, с които се борим да осмислим живота си. Вечен е духът на Младостта. Вечно е градивното, което е „мотора” на Вселената вътре в нас и тези наши стремежи никога няма да спрат, затова и ние винагище сме вечни - вечно ще искаме, вечно ще сме недоволни, вечно ще имаме нерешени вечни проблеми. Всичко си остава вечно във великата Безвечност.

А кои са Вечните, ако не всички ние с нашето вечно недооценяване на това, което имаме днес, тук и сега, защото „утре”, то вече няма да ни принадлежи. И колкото по-добре го осъзнаем, толкова по-щастливи ще се чувстваме, по-градивни и желани за пълноценен живот, с който да дадем пример на другите „вечни”, които идват след нас.

Иначе, ако не си извлечем поука за нас самите, че живота ни от точка „А” до точка „Б” все пак е незабележим компонент от Общото Цяло и всемогъщо Съзидание - Тогава, ако все пак се замисляме над нещата от живота, има вероятност да се чувстваме като бездомни кучета, отритнати, наранени и изхвърлени от обществото, срещу което се бунтуваме, защото както не можем да надскочим собствените си възможности, така и не можем и не искаме да се отделим от обществената съвкупност към която принадлежим, именно за да имаме възможността да самоизявяваме себе си да се огледаме в нея.

И така, къде ще отидем и какво ще загубим , и ще намерим ли някога изобщо себе си - това зависи само от нас! Гледайте „Ние сме вечни” и може би, само може би ще разберете, ще осмислите, ще се запитате „нещичко”, ще се развълнувате и докоснете до тази „Частичка” от себе си, която все така „вечно” се крие умело някъде дълбоко в душите ви, притихнала свенливо в очакване на някакъв порив да я изтласка на „Бял Свят”, там някъде, където тя няма да тлее, а вечно ще живее!

14 октомври 2015